Смърт по сценарий [bg]

Най-добрата ни връзка с Беноа до момента беше на път да ни се изплъзне по спешност по посока на родилното отделение. Трябваше ни чудо.

— Доктор Бен-Давид — каза Кайли, — Гейбриъл Беноа е заподозрян като извършител на няколко жестоки убийства.

Бен-Давид се закова на място.

— Убийства ли? — стъписа се тя. — О, господи! Това е ужасно.

— Наясно сме с Хипократовата клетва, знаем за конфиденциалността на информацията между доктор и пациент, но има риск за още хора — невинни хора — каза Кайли. — Има ли нещо, каквото и да е, което може да ни бъде от полза?

— Лорънс, дай ми минутка — обърна се Бен-Давид към съпруга си. — Моля те. Почакай отвън. Ей сега идвам.

- Лаура, да не би… Добре. Имате минута, след което ще вляза и ако се наложи, ще те отмъкна насила в болницата — каза той и излезе, затваряйки вратата след себе си.

— Детектив Макдоналд — започна Бен-Давид, — задължена съм от закона да не разкривам каквато и да било информация за пациент без съдебна заповед.

— Това няма да ни помогне особено — отбеляза Кайли.

— Не ме слушате. Оставете ме да довърша. Аз, повтарям аз, съм задължена от закона да не разкривам каквато и да било информация за пациент без съдебна заповед. Моят персонал е обвързан със същата забрана. Нашата работа е да не ви помагаме да хванете убиец. Нашата работа е да се погрижим за сто и осемнайсетте други хора, които живеят в тази клиника и които не са, повтарям, не са обвързани от подобна законова забрана. Следвате ли мисълта ми дотук?

Кайли кимна.

— Повечето от пациентите ни тук са много любопитни — продължи Бен-Давид. — Всъщност една голяма част от тях направо си врат носа във всичко. Освен това са и разговорливи. Това важи особено за Джей Джей. Но те също така са и доста уязвими, деликатни и лесно се плашат. Недейте, повтарям, недейте да ги плашите. Ясно ли е всичко?

— Да, мадам. Благодарим ви — отвърна Кайли.

— Това е най-малкото, което мога да направя — каза Бен-Давид. И добави: — За съжаление, това е и максималното, което мога да направя.

— Пожелавам ви едно чудесно бебе — усмихна се Кайли и я прегърна леко.

Отворих вратата на кабинета ѝ и Лорънс я поведе надолу по коридора.

— Приятна дама — обърнах се аз към партньора си. — Никак не ми прилича на подлата малка невестулка, която бях предупреден да очаквам.