![Смъртни врагове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/4/smrtni-vragove-bg-download.jpg)
Смъртни врагове [bg]
- Автор: Уиткомб Кристофер
- Серия: Джеръми Уолър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545856432
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртни врагове [bg]». Краткое содержание книги:
— Имаш ли повече хартия за чистене на лещи? — попита Лотшпайх, опитвайки се да изчисти лещите на оптическия си мерник. — Не мога да запазя това дяволско нещо чисто.
— Джеръми порови под наметалото си, докато откри пакетче специална хартия за оптически лещи.
— Имам само толкова — рече той. — Надявам се бързо да измъкнат тези задници от там. Треперя като куче, което сере ножчета за бръснене.
Лотшпайх се разсмя.
— Може де се каже, че желанието ти се сбъдва.
Той посочи наляво, където се виждаше колона от черни джипове. Ударната група се подготвяше за действие.
— Може би играят карти или си лъскат обувките, оплаквайки се, че трябва да претичат през цялото разстояние до входната врата — пошегува се Лотшпайх. — Дали не съм изпуснал нещо, когато решиха да ни правят снайперисти? Имам предвид дали не съм пропуснал момента, когато в началото някой ни предупреждава, че цялата тая история с лежането и чакането си е доста гадна?
И двамата мъже бързо бяха научили, че снайперистът не се занимава със славната спасителна дейност, рекламирана в плакатите на ООЗ. Това беше изнурително умение, зависещо от дисциплината, вниманието към всяка подробност и използването на всяка възможност, дори когато тя е едва доловима. Школата за снайперисти учеше мъжете да убиват други мъже от голямо разстояние, без да бъдат убити самите те. Дългото и неприятно висене беше един от елементите на занаята.
— Момчета, още ли се мъчите?
Един мъж пропълзя зад тях.
— Джизъс! — каза Лотшпайх. — Ако се промъкваш така към нас, рискуваш да бъдеш убит.
— Това „Джизъс!“ трябваше да означава „Здрасти Джизъс, радваме се да те видим отново“, или „Исусе Христе18, изкара ми акъла“? — попита мъжът.
Хесус Смит, бившият им групов ръководител, винаги се затрудняваше от различните вариации при произнасянето на името му. Повечето от момчетата го наричаха „Джизъс“, като употребяваха твърдото „Дж“, като в Новия завет, и той никога не знаеше дали всъщност произнасят неговото собствено име, или споменават името господне.
— Звучи като „О, Джизъс, защо всеки път, когато те видя, съжалявам, че съм се родил!“ — усмихна се Джеръми, но и двамата знаеха, че не се шегува.
— Ей, вече съм костюмар, не помните ли? Повече не лъскам чепици.
Хесус бе повишен в чин старши офицер и беше преместен в Съвместния център на ФБР/ЦРУ за борба с терористичната заплаха. Джеръми не беше виждал бившия си партньор и групов ръководител повече от шест месеца.
— Вярно бе — избоботи Лотшпайх, — ама би жертвал левия си ташак, за да трепериш от студ тук навън като нас.
— Да бе! — Хесус удари с длан крака на Лотшпайх. — Джеръми, мога ли да говоря с теб за минута?
Тонът му се бе променил — явно не бе дошъл само да си бъбрят.
— Нали ти казах — рече Джеръми и сръга с лакът партньора си.
— Връщайте се по-бързо, момчета — каза Лотшпайх, чистейки влагата от окуляра на мерника си, — че хората ще започнат да говорят.
7.
Сряда, 16 февруари
05:05 по Гринуич
Център за проверка на отбранителната активност Харви Пойнт, Хартфорд, Северна Каролина
Малко след полунощ Джеръми зави наляво по Ню Хоуп Роуд, като се опитваше да реши дали да се обади у дома, или не. Беше му отнело малко повече от час, за да стигне от Норфолк, Вирджиния до окръг Албъмърл, Северна Каролина — и това време му беше повече от достатъчно, за да осмисли събитията, обърнали живота му с главата надолу.
— Избран си да заминеш на нова мисия — беше му казал преди час Хесус. — Операция под прикритие на Група Две, свързана с мисията в Ириан Джая.
Как двете операции бяха свързани, бившият офицер от ООЗ така и не му бе обяснил, но това не беше нещо ново за Джеръми, който получаваше подобни нареждания, откакто бе постъпил в ООЗ. Животът там приличаше на неопределени, често безсмислени поредици от непредвидени пътувалия до напълно непознати места и безкрайни срещи с хора, които повече никога нямаше да види.
— Ще отсъстваш само няколко седмици — беше му казал Хесус, — това е строго секретна задача. На Каролайн, разбира се, не можеш да кажеш нищо, но тя би те разбрала.
„Ще разбере, друг път“ — помисли си Джеръми, минавайки край знака „Добре дошли в историческия Хартфорд, Северна Каролина“. Жена му бе изтърпяла цяла година необясними изчезвания и неочаквани завръщания. Винаги бе била уравновесена и любяща съпруга, но всяка връзка си имаше точка на пречупване и той бе докарал работата дотам, че отношенията им бяха започнели да се пропукват.
18
Игра на думи — Джизъс е англосаксонското произношение на името Хесус, както и на името Исус. — Б.пр.