Щастливият странник [bg]

— Ще закарам детето в болницата.

Пред Френската болница на 30-а улица мъжът паркира колата и запали цигара. Погледна напрегнато Джино, като наблюдаваше лицето му.

— Кажи ми сега наистина, малкият, как си?

— Добре съм — отвърна Джино. Стомахът му олекна. Малко се беше уплашил, че е блъснат от кола.

— Дай да ти видя коляното — каза мъжът. Джино нави крачола нагоре. Кървенето беше спряло и раната бе започнала да хваща груба корица.

— Когато се удрям, не ми тече кръв — похвали се Джино. — Винаги бързо зараства.

Мъжът въздъхна и каза:

— Май е по-добре да влезем.

Джино бързо отвърна:

— В тези болници винаги се чака, а ако не се прибера скоро, майка ми ще се разсърди много. Нищо ми няма, господине. — И излезе от колата. — Освен това не бяхте вие виновен.

Тонът на гласа му беше като на възрастен, който успокоява свой връстник. Той закуцука нататък. Мъжът се провикна:

— Ей, малкият, чакай.

Наведе се от прозореца и му подаде банкнота. Бяха пет долара.

Джино се смути.

— Не — каза той. — Аз бях виновен. Не искам пари.

— Вземи — каза мъжът строго. — Не карай майка ти да харчи пари за нови панталони само защото искаш да се правиш на важен.

С това сериозно изражение приличаше на Линдбърг. Когато Джино взе парите, мъжът му стисна ръката, усмихна се и каза с успокоен, ласкателен тон:

— Бива си те, малкият.

За да се прибере, на Джино му оставаше само да пресече Девето авеню под железопътния надлез и да слезе по 30-а улица до Десето авеню.

Той зави зад ъгъла и изпита огромна радост. Сал играеше на улицата, майка му седеше на табуретката си пред сградата заедно с леля Луче и някаква друга жена. Октавия си говореше със сина на пекаря до лимонадената лавка. Джино мина край нея и двамата се направиха, че не са се видели. Пред сградата спря и се обърна към майка си, когато тя го заговори.

Личеше си, че не е ядосана.

— Виопа sera— каза тя спокойно. — Реши да се прибереш, значи? Вечерята ти е във фурната.

Тя бързо обърна глава и се заприказва с леля Луче. Джино си помисли огорчен: "Даже не ми забеляза крака."

Закуцука нагоре по стълбите. Олекна му. Явно всичко беше простено. И за първи път обърна внимание на тъпата пулсираща болка в коляното. Устата му беше суха и солена, очите малко го боляха, а краката му трепереха.

Вини четеше в кухнята. Когато видя Джино, извади чиния с чушки, яйца и картофи от фурната и я сложи на масата. После излезе в антрето до хладилника и донесе оттам бутилка мляко. Джино сръбна направо от шишето. После седна да яде.

Вини каза тихо, но с лек укор:

— Къде се губиш цял ден? Мама и Октавия се притесниха, а Лари те търси навсякъде. Много се тревожеха за теб.

— Да бе, да — каза Джино подигравателно. Но вече се чувстваше по-добре. След няколко хапки беше сит. Вдигна крака си на стола. Беше изтръпнал. Нави крачола нагоре. Кората беше кървава и надута като голяма черна торта.