Галвестън [bg]

Правя две пълни обиколки около „Рицарската оръжейна“, като започвам три преки по-нататък и се придвижвам навътре в концентрични кръгове; оглеждам улицата и паркинга за ягуара, за мъже с луксозни коли, за мъже с тъмни очила, за всеки, който наблюдава мястото. Стените на хотела са измазани в бежово, партерът е издигнат върху основа от тухли. В мивката на апартамента си развързвам брезентовата торба, изсипвам сутрешните раци във вряла вода и въздухът, затворен в черупките им, запищява като тънички човешки гласчета.

Когато стават готови, изключвам котлона, но не съм гладен. Тези дни ям все по-малко. Просто нямам нужда като че ли.

Свивам втори джойнт и вземам един роман за алпинисти. Ако потръгне, четенето може да свали товара на времето от гърба ми.

Навикът да чета, който придобих през последните двайсет години, не ме направи друг човек. Просто за мен той се превърна в най-добрия начин да си прекарвам времето, понеже не можех да пия.

Тази вечер обаче не се получава. Вместо да забравям, книгата ме кара да си спомням още повече. Спомням си как докосвам гърба на Роки, докато танцувахме в онази каубойска кръчма в Ангълтън, и светлините на дансинга. Допушвам джойнта и подхвърлям единия от раците в купичката на Сейдж. Чувам звука на горещия вятър навън, тътена на океана.

Мисля си за мъжа в ягуара и с цялата си душа се надявам на най-лошото. Обличам си якето и пъхвам ловджийския нож в ботуша.

„Морско конче“ си има редовни клиенти — повечето работят в търговията или членуват в профсъюзи, а има и няколко стари рибари, и почервенели от солта ловци на скариди, и риболовци с корабчета, и жените им; насядали са около маси от макари за кабели; мрежи висят от гредите; череп на алигатор със слънчеви очила; грамаден зарган, дълъг почти три метра, същинско чудовище, проснат на стената отзад. Хората пускат фъстъци и глави на лангусти на белия лабрадор, който се надига изпод масите и обикаля около столовете, когато някой поръча храна. Мирише на червен пипер, на риба и бира, на дървени стърготини и прекалено много парфюм. Лампите в „Морско конче“ са скрити в изрязани като призми странични отвори, разлагащи светлината на цветни фрагменти, които опръскват предметите. Момчетата от „Най-хубавите понички“ не идват тук, за да не се изкушават, но разстоянието е само една пряка и понякога си правя удоволствието да се напуша, да дойда и да седна в края на бара с чаша мляко и пакет „Кемъл“. Всички посетители са или бедняци, или лъжци.