Индия
- Автор: Скай Кристина
- Серия: DeLamere #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индия». Краткое содержание книги:
Високият широкоплещест офицер застина в очакване. Уелингтън посочи към третата стрелка.
— Ти вземаш този район в Норфолк. Би трябвало да ти бъде по-лесно в близост до твоите земи. Не подценявай никоя улика, дори ако това означава да се срещаш с особено неприятни типове. Всъщност най-вероятно е именно такива да имат някакви новини за проклетите скъпоценни камъни.
Иън Деламиър кимна. Сънливостта бе изчезнала от погледа му.
Херцогът сгъна картата и удари силно по масата с нея.
— Сега всичко зависи от нас, господа. Трябва да открием тези диаманти или ще се изправим пред нов хаос и кръвопролития. Моля се да ги избегнем. Уведомявайте ме за напредъка в издирванията си.
Генералът се обърна към прозореца, с гръб към стаята, докато посетителите започнаха да излизат безшумно един след друг. Той не се обърна дори след като остана сам; очите му бяха приковани в улицата.
Тогава една врата на отсрещната стена се отвори. Влезе мъж със сив шинел и с вдигната качулка. Той не каза нищо, но леките му стъпки накараха Уелингтън да се обърне. И да присвие очи.
— Кой, по дяволите, сте вие? Какво пра… — Внезапно устните му се разтегнаха, готови да се усмихнат. — Трябваше да се досетя. Но тази качулка е ужасна, Торн. — Отстъпи крачка назад. — Това си ти, нали?
При тези думи посетителят свали качулката и съблече шинела. Лицето му бе ъгловато и бронзово, изпълнено с изключителна сила. То би могло да се превърне в образец за класическо съвършенство, ако не беше белегът на горната челюст и напрегнатите линии на челото.
— Значи си ти, Торн — поклати глава херцогът. — Приятно ти е да рискуваш, нали?
— Разбира се — отвърна човекът с пронизителните сребристи очи и махна черната превръзка, която бе скривала голяма част от лицето му. — Няма да успея да свърша кой знае какво, ако ме виждат често в дома ти.
Уелингтън се засмя мрачно.
— Напълно вярно. Паметта ти, струва ми се, си е отишла.
Наля чаша портвайн и я предложи на госта. Погледите им се срещнаха — те бяха мрачни.
— Какви новини те водят насам?
Девлин Карлайл се намръщи и надигна прекрасната кристална чаша.
— Из доковете се говори за някакви изумителни скъпоценности, които скоро щели да влязат в Англия през Темза. И не какви да е скъпоценности, ваше височество. Те, разбира се, никога няма да бъдат пуснати на публичен търг. Продажбата им ще се извърши тайно и само избрани мъже ще бъдат поканени да наддават.
Генералът се намръщи.
— Искаш да кажеш само онези, които няма да задават въпроси, така ли?
— Точно така.
— Проклета работа! Това със сигурност са изгубените френски диаманти! — Уелингтън закрачи из стаята. — Но къде, Торн? И кога?
— Не мога да кажа. Който и да стои зад това, той определено знае да си държи устата добре затворена. Всеки товар обаче, който влиза или излиза от Лондон през Темза е в моя район и следователно няма как да не чуя за него рано или късно. Поставил си хора на другите вероятни участъци, нали?
Херцогът кимна.
— Това означава ли, че не ти се вярва да влязат през Норфолк или остров Уайт?
— Би било по-трудно да ги придвижват тайно по суша, но не и невъзможно. Интуицията обаче ми казва, че ще дойдат по вода. Спомни си, тази група, наречена „Аврора“, също е притисната от времето. Хората са непостоянни. Ако ги накарат да чакат прекалено дълго, каузата им вече няма да бъде на мода.
— Ако този побъркан събере достатъчно пари, за да въоръжи нова армия, във Франция ще настане пълен хаос. И тогава нищо чудно скоро да се изправим пред нов Ватерло.
Лицето на Торн придоби сурово изражение. Младият мъж привърши портвайна си и постави с рязко движение чашата върху масата.
— Не и ако зависи от мен. Веднъж вече умрях и не възнамерявам да умирам втори път. Собствените ми проблеми ме чакат да се погрижа за тях. Карлайл Хол е напълно изоставен, а… — Преглътна думите си. — Знам колко важно е това за Англия, но не ми се нрави особено перспективата да видя как наследственият ми дом в Норфолк се разпада в очакване на моето благоволение.