Индия
- Автор: Скай Кристина
- Серия: DeLamere #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индия». Краткое содержание книги:
Индия го погледна смръщено.
— Съжалявам, че ни виждаш в такава комична светлина.
— О, нищо подобно. По-скоро — в необикновена. Приключенска. Решителна. Но не и комична.
— О! — Последва дълга пауза. — Наистина, няма причина да ме носиш. Бих… — Лицето й пламна. — Бих предпочела да вървя.
— И в резултат раната ти да започне отново да кърви ли? В никакъв случай.
Минаха покрай мраморна ниша, украсена с гръцки статуи в естествени размери, с индийски божества и деветметрови италиански ренесансови гоблени.
— А сега накъде?
Младата жена посочи към един коридор, декориран с пейзажи. В далечния край се виждаше махагонов скрин, покрит с полирани фигурки от балтийски кехлибар, великолепна миниатюра на испански галеон и окачена на стената колекция от змийски кожи.
Девлин поклати глава.
— Чувствам се така, сякаш се намирам в Бритиш Мюзеум. Има ли нещо, което твоето семейство да не колекционира?
Лицето на Индия изглеждаше бледо. Карлайл разбра, че любимата му се бореше с изтощението и болката.
— Колекционираме всичко, което ни заинтригува — отвърна тя. — Цената или материалът не са от значение. Единственото, което има значение, е да бъдат правдиви. Правдивостта носи сама по себе си своя красота.
Думите й го накараха да се намръщи; знаеше, че те бяха въпрос към него, на който той обаче не можеше да отговори. Не и преди да открие проклетите диаманти на Наполеон.
Спря пред една отворена врата.
— Това е — рече Индия. — Сега вече можеш да ме оставиш.
Торн не направи нищо подобно. Вместо това, все така прав и без да я пуска от обятията си, заоглежда голямата стая. Един поглед му бе достатъчен, за да се убеди, че това действително е нейната спалня. Върху дълга лакирана маса бяха наредени скъпи корали от Тихи океан. Край тях поставени в линия раковини ограждаха все още работещата астролабия на един испански галеон и средновековна книга с прекрасни илюстрации в ярки цветове. На масичка под прозореца бе разположен миниатюрен въздушен балон, направен от коприна и бамбукови клечици. До него лежеше бележник, изпълнен със скици на различни съоръжения от този вид.
Младият мъж сведе поглед към жената в ръцете си.
— Скиците твои ли са?
— Разбира се. Двамата с Иън работихме върху някои изменения.
Девлин изпсува под носа си.
— Само не ми казвай, че сте летели в подобно нещо.
Лейди Деламиър повдигна вежди.
— Те са напълно безопасни, ако човек е пресметнал правилно нужното количество баласт. Разбира се, ако вземеш много, ще се разбиеш. А ако пък не е достатъчно, ще…
Торнуд поклати глава.
— Не искам да слушам за това. Летене с балон — промърмори той. — Вече очаквам да ми кажеш, че възнамеряваш да скочиш от едно от тези неща с чифт копринени криле, за да видиш дали можеш да летиш.
Младата жена поклати със сериозен вид глава.
— О, не, не с криле. Съществува ново изобретение, дело на един французин. То има извит балдахин и висящи от него върви. Нарекъл го е „парашут“ и аз се опитвах да убедя Иън да…
— Не искам да чувам подобно нещо! Твоите роднини трябва да ти намерят съпруг ако не заради друго, то поне за да ти попречат да си разбиеш главата и главите на всички наоколо в радиус три графства.
Индия настръхна.
— Разбирам. Това очевидно според тебе е причината една жена да се омъжи.
— Тя като че ли е по-добра от повечето причини, поради които се омъжват жените — отвърна мрачно Девлин.
— Е, аз, както изглежда си забравил, имах съпруг, а обноските ти ми се струват отвратителни. Остави ме веднага.
— С радост. — Младият мъж я постави на върха на купчина възглавници. — Балони с горещ въздух — промърмори ядосано той, обърна се и се запъти към вратата.
Пътят му към изхода обаче бе пресечен от появата на херцогиня Кранфорд. Тя изглеждаше по-деликатна от всякога, скрила миниатюрното си телце под тежък шал.
— Какво точно мислите, че правите вие двамката? — Затвори вратата, за да не даде възможност на любопитните слуги да надничат. — Вече е почти един през нощта.
Карлайл пъхна ръце в джобовете си.
— Ами, тя се опита да…
— Той очевидно не знае първото за… — прекъсна го неговата любима.
— Замълчете, и двамата. — Херцогинята ги измери с поглед един след друг. Присви очи при вида на малкото кърваво петно отстрани на роклята на своята внучка. — Очевидно нямаш повече мозък от хванат в клетка бабун, Индия. След миг ще се погрижа за раната ти. Междувременно ще лежиш в леглото и няма да помръдваш нито едно мускулче, ясно ли е?
Младата жена отвори уста, после я затвори. Въздъхна, кимна; знаеше, че всеки опит за спор с баба й в крайна сметка се оказваше безполезен.