Рубинът
- Автор: Скай Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рубинът». Краткое содержание книги:
От две думи.
Джеймс Ръксли. Човекът, който не би се спрял пред нищо, за да се добере до тайната на Уиндхевън. Особено сега, след като големият рубин изчезна в Лондон.
Убиецът на сър Хъмфри не бе открит, нито самият рубин, въпреки продължилото дълго разследване. Явно Ръксли не се бе добрал до скъпоценния камък и това беше голяма изненада за Пейгън.
Ето защо от Принца на търговците можеха да се очакват всякакви изненади.
Досега шестима от неговите хора бяха идвали в Цейлон. Разпитваха местните жители и ги изкушаваха с блясъка на златните гвинеи. Но не постигнаха нищо, след което бяха решили да тръгнат направо през джунглата. И шестимата загинаха при този опит. Пейгън бе намерил труповете им един по един — ухапани от змия или разкъсани от леопард, а над тях кръжаха лешояди.
Разбира се, те не можеха да се надяват на успех. Между планините на Уиндхевън и брега лежаха петдесет мили непроходима джунгла, без пътища, само с едва проходими пътечки през гъстата растителност, сред която се спотайваха хиляди опасности. Например бенгалските отровни змии, които чакаха навити на кълбо само да дочуят нечии непредпазливи стъпки. Стената от сплетени клони беше непроходима, ако не си проправяш път с мачете.
Очите на Тигъра станаха металносиви. О, нека Ръксли прати още сто мъже! Ако змиите и леопардите не им видят сметката, той ще го стори!
Чак сега му хрумна, че всъщност Ръксли действаше по друг начин — елементарно, но много ефикасно.
Една красавица, подхвърлена на пустинния бряг.
Един изтощен от маларията мъж, влуден от липсата на жена.
О, да, по всичко личеше, че това е един прекрасно замислен план. Освен ако Ръксли все още не беше паднал дотам, каза си Пейгън. С какво удоволствие сега щеше да научи истината от тази натрапница! Очите му жадно поглъщаха заоблените й форми. Усети предупредителното набъбване под слабините си, горещата вълна на мощната му мъжественост. Тя ще се събуди в неговото легло, когато той проникне дълбоко, дълбоко в нея. Той щеше да я възбуди до полуда и когато тя отвореше очи, нямаше да може да види нищо друго, нищо освен него.
Англичанинът се наведе, вдигна и преметна през рамо нарушителката на личните му владения. Мускулите му потръпнаха, когато косата й се разпиля по голия му гръб. Там, където гладката й копринена кожа, затоплена от слънцето, допираше неговата, усещаше изгарящ огън.
Пое по пътеката към бунгалото, без да се оглежда наоколо.
13.
Тамилските работници гледаха в мълчаливо недоумение как високият Angrezi се задава по пътеката откъм брега, провесил през рамо неподвижно женско тяло. Някои от тях се отдръпнаха назад и започнаха тихо да мърморят защитни заклинания, докато плантаторът ги подминаваше.
Тяхната реакция не убягна на Пейгън, макар че той с нищо не показа, че ги забелязва. Все по-трудно и по-трудно се справяше с работниците и той добре го разбираше.
Последните няколко „инцидента“ преляха чашата. Сега се носеха слухове, че върху Тигър-сахиб тегне проклятие и че ужасно наказание ще сполети всеки, който работи за него. Без съмнение, това е работа на проклетия шаман, каза си отчаяно Пейгън.
Последната седмица петима от работниците бяха нарушили договорите си и бяха изчезнали през нощта в джунглата. Другите оставаха все още само защото Тигърът се отнасяше честно с тях и им плащаше навреме, както бе обещал. Другите плантатори закъсняваха с месеци, ако въобще плащаха за труда им.
Пейгън мълчаливо изрита вратата на бунгалото и тръгна по коридорчето към оскъдно мебелираната стая. В единия ъгъл имаше дървена походна маса, а до нея полусчупен стол. Върху масата бяха наредени кутии от консерви, пълни с вода, за да спират набезите на ненаситните бели мравки. Върху леглото бяха разхвърляни писма, документи, които трябваше да разпише, бележки за хода на опитите му с чая.
Той събори с един замах всичко на пода и стовари пленничката си на леглото.
Защо не се събуждаше? Не забеляза кръв, нито пък видими наранявания по главата.
После му мина през ума, че тя изобщо не спи, а само умело се преструва.
Е, ако беше така, той прекрасно знаеше как да постъпи.
Наведе се и започна да откопчава първото мъничко копче на роклята й, като се стараеше да не обръща внимание на леко повдигащите в непосредствена близост до лицето му гърди. Очакваше тя всеки миг да скочи и да закрещи.
Но това не се случи. Единственото движение беше леко потрепване на единия клепач, сякаш искаше да му покаже, че усеща неговото присъствие.