Проста истина [The Simple Truth - bg]

Фиск поклати глава.

— Вече съм тук. Защо да губим време? Знаете, че след първите четирийсет и осем часа шансовете за разкриване на убийство падат главоломно.

Боеше се, че това може да ядоса Чандлър, но детективът остана спокоен.

— Имате ли визитна картичка, за да знам къде да ви търся?

Фиск написа върху гърба на картичката домашния си номер и му я подаде. В замяна Чандлър му връчи своята с цяла колонка номера.

— Служебен, домашен, пейджър, факс, клетъчен телефон — когато се сетя да го нося, което не е особено често.

Чандлър отвори една папка върху бюрото си и я прелисти. Макар и наопаки, Фиск успя да разчете името на брат си.

— Казаха ми, че бил убит при грабеж.

— Във всеки случай натам сочи предварителното заключение.

Фиск долови в гласа му странни нотки.

— Да не би сега да клоните към друг извод?

— Говоря за предварителното заключение. — Чандлър затвори папката и погледна Фиск. — Доколкото знаем засега, фактите около случая са съвсем прости. Брат ви е намерен на предната седалка в колата си на една уличка край река Анакостия с огнестрелна рана в дясното слепоочие и изходна рана на лявото. Калибърът изглежда доста голям. Не открихме куршума, но издирването продължава. Може би убиецът го е прибрал, за да няма как да направим балистична експертиза, ако случайно попаднем на оръжието.

— Голям куражлия ще да е бил, за да се рови из тъмното по уличката, докато на два метра зад гърба му лежи труп.

— Вярно. Но пък и не е изключено тепърва да намерим куршума.

— Разбрах, че портфейлът му липсвал.

— Нека го кажем по друг начин. Не открихме портфейл. Имаше ли навика да излиза без пари и документи?

Фиск за момент извърна глава.

— През последните години рядко се виждахме, но според мен би трябвало да носи портфейл. Не го ли намерихте в апартамента му?

— По-кротко, Джон. Трупът на брат ти бе открит едва вчера. — Чандлър отвори бележника си и взе химикалка. — Между другото, оная уличка е и свърталище на наркомани. Знаеш ли някога да е употребявал наркотици? Епизодично или по-често?

— Не. Не употребяваше.

— Но не можеш да бъдеш сигурен, нали? Току-що каза, че рядко сте се виждали. Прав ли съм?

— С каквото и да се захванеше, брат ми винаги си поставяше най-високата цел, а след това я надхвърляше. Наркотиците просто не влизат в това уравнение.

— Имаш ли представа защо е отишъл в онзи квартал?

— Не, но може да са го отвлекли от друго място, преди да попадне там.

— Желаеше ли някой смъртта му?

— Не мога да си представя.

— Врагове? Ревниви съпрузи? Дългове?

— Не. Но повтарям, аз не съм най-добрият свидетел по въпроса. Имаш ли предварително заключение за времето на смъртта?

— Съвсем смътно. Чакам официалните резултати. Защо?

— Току-що идвам от моргата. Докоснах ръката на брат си. Беше мека, гъвкава. Вкочаняването отдавна е отминало. В какво състояние са го открили снощи?

— Нека просто да кажем, че е лежал доста време.

— Изненадващо. От думите ти излиза, че мястото е оживено.