Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
— Така значи! — Николаус с мъка се овладя и сложи чашата си обратно на масата. — Сега всичко ми е ясно, Максим. Но кажи ми, коя е младата дама? Забелязах, че е много красива и привлекателна…
— Красива? — прекъсна го Максим. — Привлекателна? Наистина, ако ти е мила кожата, можеш да се приближиш до нея с гол нож е едната ръка и щит в другата. — Той отново отпи. Колкото повече се подобряваше настроението му, толкова по-гладен се чувстваше. Той посегна към парче риба, — Казва се Елиза Редбърн. Племенница на Стамфорд. Арабела сигурно току-що е била излязла от покоите си, и по една глупава случайност тъкмо оная е влязла там, когато хората ми, които не могли да различат едната от другата, я отвлекли и я докарали тук. — Бръчките на челото му се задълбаха. — Николаус, какво да правя с това, момиче? Тя просто ме отчайва. Но не мога да я върна в Англия.
Николаус вдигна рамене.
— Ако ти е мил животът, приятелю, отговорът е много прост. Трябва поне за известно време да се примириш с присъствието й. Но кажи ми, Максим, — той едва овладяваше любопитството си — тъй като ти самият… не я харесваш, то може би няма да имаш нищо против, дамата да бъде… как го казвате всъщност вие англичаните… ухажвана от друг?
— Какви ги дрънкаш? — Максим гледаше приятеля си като треснат от гръм. — Кой би ухажвал момиче като нея?
Николаус отхвърли иронията на приятеля си, свивайки рамене и наклони глава с едва доловима ирония.
— Намирам тази дама за привлекателна, имам пред вид много красива. Е да, тя има твърда воля, но освен това и много чар. Живо предизвикателство за мъж с опит и търпение.
Максим изсумтя.
— Нямам какво да кажа по този въпрос, защото не мога да се разпореждам с нея. Ако те иска, то поне ще се освободя от нея. Но те предупреждавам, като се всели в нея дяволът…
— Много добре — фон Рейн се засмя. — Още днес ли се връщаш?
Максим хвърли един поглед към вратата. Навън вятърът виеше а и гъстият снеговалеж притъпяваше желанието му да се прибира, но нямаше какво да се прави.
— Ще трябва, — въздъхна той — преди двамата ми будали да направят нови поразии.
Фон Рейн посегна към една печена ябълка, обели я и с наслада я захапа.
— Приятелю, както виждаш масата е богато отрупана, а и ти трябва да се подкрепиш преди път. Бъди мой гост. — С това той постави пред него едно блюдо с печена гъска и потри ръце. — Твоята история събуди апетита ми.
Двамата се заеха охотно с ястията, а когато Максим се нахрани до насита, отпи последната глътка от греяното си вино.
Капитанът вдигна ръка.
— Моля те за една услуга. Като видиш Елиза, кажи й, че искам да я посетя идния петък. Около обед, мисля. Разбира се, ще взема нещо за хапване. Както чух, обслужването там май не е на ниво.
Максим се изсмя и ставайки, потупа фон Рейн по рамото.
— Страхувам се, че ще се върнеш с разбити надежди… но аз ще рискувам и ще осведомя момичето за посещението ти. — Той извади кожената си кесия. — Преди това искам да си ти върна взетото на заем, преди тя да те е сломила.
Николаус въздъхна.
— Твоят заем не ми донесе много лихви. Ще трябва да вложа парите си другаде, за да припечеля нещо от тях.
— Не виждам никаква пречка — отвърна Максим, отброявайки му монетите. — Сега имаш на разположение повече средства, които можеш да инвестираш.
Ханзейският капитан въздъхна.
— Да, и аз не виждам проблеми. Бих могъл да участвам в търговска операция с някой друг. Печалбата би била по-висока, но удоволствието — по-малко.
— Удоволствие? — Максим погледна с любопитство приятеля си. — Кой въобще би инвестирал в моето начинание?
— Не ме слушай какво говоря, приятелю — махна с ръка Николаус — само поздрави момичето от мен.
Когато Максим достигна замъка Хоенщайн малко преди полунощ, всичко бе потънало в дълбока тишина. Слугите му спяха на сламениците близо до камината. Максим тихо залости оправената входна врата и се качи нагоре по стълбите. Преди да се изкачи на горния етаж, той напрегнато се ослуша пред вратата на Елиза. Нищо не се чуваше. Той натисна любопитно бравата. Вратата бе залостена отвътре. Кимна замислено. Точно това бе и очаквал.
В стаята му огънят още гореше. До камината бяха струпани предвидливо дърва, за да прибави при нужда, до тях имаше съд, в който можеше да се стопли вода. Един поглед нагоре му показа, че хората му бяха запушили дупката с една врата от обора. До камината съхнеха мокри завивки, на леглото бе постлан нов сламеник. На рамката на вратата бяха заковани подпори, а до тях бе облегната една добре издялана греда. Максим залости вратата, сложи допълнително още няколко клина, за да е защитен надеждно от набезите на младото момиче.