Двойно прикритие

— Без майтап?

— Няма никакво съмнение — наблегна водачът на екипа за откриване и унищожаване на противника.

Старецът седеше умълчан, явно смутен от последната информация.

— Е, по дяволите — накрая рече той. — Все пак не мисля, че тези хора планират битка в голям мащаб. Те просто искат да направят изявление. Нали знаеш, нещо като при Конкорд точно преди Революцията. Да покажат на ония от Вашингтон, че не могат завинаги да потискат истинските американски патриоти.

— Е, това е друга игра. — Уинтърсоул кимна одобрително. — Ако всичко, което тези хора искат да направят, е само едно изявление, то може да бъде осъществено от съвсем малка група… Но само ако са въоръжени, обучени и мотивирани — добави той замислено.

— Е, да, но от това, което знам, май ще е трудно да се въоръжиш, обучиш и да направиш всичко както му е редът, ако не капе в джоба — отвърна нацупено Мъдреца.

— Явно групата трябва да намери таткото с мангизите?

— Естествено. Но как, по дяволите, ще успеят да го открият?

— Може би всичко, което трябва да направят, е да предложат на точния човек чаша горещ билков чай — предложи Уинтърсоул, потропвайки леко с пръсти върху чашата си.

Мъдреца съсредоточено се взря в своите гости.

— Знаех си — сниши той глас. — Непрекъснато им повтарям, че някой ден ще се появи човек като теб.

— Какво искаш да кажеш с това „като мен“?

— Силите на тъмнината и светлината ще дойдат, точно както пише в Откровението на свети Йоан, Апокалипсисът. Казах им го. Нищо не е такова, каквото изглежда, но знамението е навсякъде — усмихна се гордо старецът.

— И какво ти отговориха? — попита предпазливо Уинтърсоул.

— Не мисля, че ми вярват.

Старият човек мушна кривия си пръст в почти празната чаша и недоволно разбърка утайката на вече напълно студения шоколад.

— Според теб какво може да промени мнението им? — попита Уинтърсоул без всякаква следа от сарказъм.

Старецът се поколеба.

— Искаш да кажеш, че ти си една от тези сили?

— Точно така.

— Е, доколкото познавам тези приятели — Мъдреца се наведе и отново сниши глас заговорнически, — предполагам, че ще искат да видят цвета на парите ти, а вероятно и качеството на твоите оръжия.

Уинтърсоул доволно се усмихна.

— Може да се уреди.

— Тогава — продължи старият човек — предполагам, че ще искат да ти зададат и няколко въпроса.

— Какви?

— Е, ако бях на тяхно място, на първо място в списъка ще бъде: „Какво ще спечелиш ти?“ Уинтърсоул прихна в искрен смях.

— Нека да те питам нещо. — Погледът му отново обгърна верандата, за да се увери, че никой не го подслушва. — Как мислиш, че ще се чувстват след един разговор с бизнесмен с неясен мотив?

Старецът вдигна любопитно глава.

— Не е ли това като таен договор?

— Не. — Уинтърсоул втренчи студения си поглед в стария човек. — Тайният договор е термин, който използват бюрократите.

— Точно това си помислих и аз. — Огънят отразяваше пламъка в тъмните очила на Мъдреца.