Кръв от рози
- Автор: Кенъм Марша
- Серия: highland #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръв от рози». Краткое содержание книги:
Катрин Ашбрук Камерън си признава един непростим грях — влюбена е в своя съпруг — шотландски шпионин, за когото се е омъжила в Англия…
Изпълнена със страст, тя го следва в дивата Шотландия, където й предстои да изучи опасностите на войната и цената на любовта…
След два дни, в които Розууд Хол беше напълно замрял, тази сутрин пристигна авангардът на бунтовническата армия. Алекс ги покани от името на Катрин — за да я защити обаче, обяви на всеослушание, че войниците са се настанили принудително в имението, което изглеждаше напълно достоверно, тъй като всички други местни благородници получиха заповед да подслонят войската.
На 4 декември Чарлс Стюарт влезе в Дерби, но само някои от жителите на града бяха излезли по улиците да го посрещнат. Повечето бяха последвали призива на лорд Кавендиш и бяха избягали. Принцът се настани в къщата, принадлежала на лорд Ексетър, което беше облекчение за Катрин. Все пак тя посрещна другите шотландци със съвършена учтивост в салона на дома си и им сервира изискани напитки. Срещата й с Доналд, могъщия глава на клана Камерън, мина много по-непринудено, отколкото се беше опасявала — той я прегърна видимо зарадван. Другият й девер, д-р Арчибалд Камерън, я вдигна високо във въздуха и я завъртя в кръг със същия устрем, с който въртеше и съпругата си Джени.
Алуин веднага отиде при Дейдре и доведе плахата камериерка в салона, за да я представи на Лохиел.
— Аха, значи това е младата дама, която е откраднала сърцето ти — ухили се Доналд, когато двамата застанаха пред него с лудо биещи сърца, очаквайки той да одобри брака им. — Е, Макайл, виждам, че най-после си обикнал истински, но какво ще кажеш ти, момиче? Наистина ли не можеш да си представиш друг момък, с когото искаш да прекараш дните и нощите до края на живота си?
Дейдре погледна с копнеж своя Алуин.
— Не, милорд, няма друг човек на земята, който би могъл да ме направи толкова щастлива.
— Тогава имате благословията ми — заяви тържествено Доналд Камерън и добави с весело намигване: — Благословията на църквата трябва да последва колкото може по-скоро, защото при съединяването на ирландска и шотландска кръв много бързо се появяват здрави наследници!
Никой не възрази срещу предложението на Александър веднага да повикат свещеник. Затова сега Дейдре чакаше нервно в спалнята на господарката си, която енергично й заповяда да свали скучната черна рокля и да се окъпе в парфюмирана вода.
Докато Дейдре се миеше старателно, Катрин нажежи машата и накъдри кестенявата й коса на ситни масурчета, които обкръжиха сърцевидното лице и го направиха още по-миловидно. Беше време булката да се облече. Катрин й помогна да се премени в тънки бели чорапи, копринена риза и корсет, три колосани поли — най-горната, която щеше да се подава изпод разтворената рокля, беше богато избродирана, — и накрая в сребърно блещукащата сатенена роба.
— Господи… — Дейдре се огледа смаяно в голямото огледало. Дори не смеех да мечтая, че…
— Сватбеният ден трябва да бъде незабравим за всяка жена — заяви весело Катрин. Самата тя бе лишена от това щастие и сега искаше вярната й камериерка да има всичко необходимо. Момичето го заслужаваше. Само преди половин година тя никога не би извършила такава великодушна постъпка, но тогава още нямаше бунтовници, които чакаха в салона й…
Не й остана време да се замисли за тази промяна, защото някой почука на вратата и познат мъжки глас извика нетърпеливо:
— Мога ли да вляза?
Без да изчака отговора й, той застана на прага — привързаност, която често я беше дразнила, — но сърцето не й позволи да го укори. Както в Ахнакари, където за първи път го бе видяла в празничната шотландска носия, така и днес видът му й отне дар слово.
Дългите черни коси бяха стегнати на тила с тясна черна панделка. Бяло дантелено жабо подчертаваше обрулената от слънцето кожа, пурпурночервената сатенена жилетка и тъмнозеленият кадифен жакет правеха мускулестите рамене да изпъкват още по-силно. Към късата, поличка на черни и червени карета Алекс носеше тъмночервени чорапи до коленете и кожени обувки със сребърни токи. На широкия кожен колан със златен и сребърен обков висяха шпоранът — малка кожена чантичка, и сабята, а небрежно преметнатата през рамото наметка беше закрепена за жакета с огромна топазена брошка.
Като видя жена си само по корсет и чорапи, Алекс се ухили безсрамно.
— Прекрасна си, но непременно ли искаш всички гости да изпоприпадат?
— Негодник! — засмя се Катрин. — Не гледай мен!
— Откога ми позволяваш да поглеждам към други жени?
— Откакто мистрес О’Шеа е напълно облечена. — Катрин посочи Дейдре, която се изчерви от смущение. Алекс отиде при нея и внимателно я улови за брадичката, за да вдигне лицето й.
— Нищо чудно, че в последно време Алуин пишеше само любовни стихове — проговори с усмивка той. — Вие сте прекрасна мила, и моят приятел със сигурност е много щастлив.