Кръв от рози

Шокът беше толкова силен, че Катрин не можеше нито да се раздвижи, нито да издаде звук. Само сърцето й биеше до пръсване.

— Алфред направо побесня. Заплаши да ме изобличи, но аз му разясних, че скандалът ще извади наяве неспособността му създава деца, а изневярата на съпругата му може да застраши политическите му амбиции. Последваха години на мълчание — безкрайни дни, студени нощи, изпълнени с мъчителни спомени за любов и страст! Алфред си имаше политиката и публичните домове, аз имах само празната къща, сина, който все повече заприличваше на рождения си баща, и дъщеря, в която разпознавах себе си. За да притъпя болката си, си взех любовник, но даже в обятията му се чувствах самотна…

Катрин стана и направи две колебливи крачки към майка си, но лейди Каролайн се бе съвзела и отказа да приеме съчувствие.

— Щом капитан Спенс пристигне с каретата, ще напуснем това място. Сигурно ще минат няколко седмици, докато той уреди оставката си, но през това време ще живея в Спенс Хаус. Той притежава имения в колониите, по-точно в Нова Англия, и смята, че можем да заживеем щастливо там.

Катрин преглътна мъчително.

— А ти вярваш ли го?

— Аз знам, че това е последният ми шанс за нов живот.

— Обичаш ли го?

Лейди Каролайн изтри сълзите от бузите си.

— Той ме разсмива, освен това се чувствам… желана.

— Да, но обичаш ли го? — повтори упорито Катрин.

— Обичала съм един-единствен мъж, Катрин, и още го обичам.

— Защо тогава не се опиташ да го намериш?

Майка й се усмихна снизходително.

— Обикновено разбойниците по пътищата не живеят дълго. Доколкото знам, преди много години Жак Сен Клод се е върнал във Франция, но даже да знаех къде живее и под какво име се прикрива, нямаше да се опитам да хвана този бурен вятър. Не, ще живея от спомените си — и кой знае, може би един ден капитан Спенс и аз също ще имаме красиви общи спомени.