Даровете на слънцето
- Автор: Робертс Нора
- Серия: the irish trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Даровете на слънцето». Краткое содержание книги:
Ще пазарува, ще купи книги, ще разгледа забележителности.
Една вечер, изпълнена със сериозна работа, повтори си тя. После ще си даде няколко дни отдих тогава ще се поразходи наоколо, ще опознае градовете, селцата и хълмовете. Ще се отдръпне за малко от приказките, които събира и изучава. Така ще успее да уточни перспективата си преди да отиде до Дъблин.
Когато се почука на входната врата, пръстите й сновяха по клавиатурата на компютъра. Сърцето й подскочи. Ейдан, бе първата й мисъл и това я ядоса. Не е Ейдан разбира се, каза си тя, докато бързаше към огледалото за да оправи косите си. Минава осем и той е зает кръчмата.
И все пак, бързайки надолу, сърцето й биеше леко учестено. Отвори вратата и почти нямаше време да премигне.
— Донесохме храна. — Брена влезе с голяма кафява книжна кесия, опряна на бедрото. — Бисквити, чипс и шоколад.
— И най-хубавото — вино. — Дарси потракваше с три бутилки и небрежно бутна с крак вратата след себе си.
— Ами…
Джуд не бе взела думите на Дарси на сериозно. Не й идваше на ума защо тя или Брена биха искали да й гостуват, а те вече отиваха към кухнята, като бъбреха оживено.
— Ейдан се опита да ме накара да работя още една смяна тази вечер, като наказание за разходката. Но му казах да се разкара — заяви Дарен весело, оставяйки виното върху плота. — Този човек би ме приковал с вериги към кранчетата за бира, ако не съм достатъчно бърза. Трябва ни тирбушон.
— Има в…
— Намерих го. — Брена се ухили на Джуд и го извади от чекмеджето. — Трябваше да видиш какви черни погледи мяташе Ейдан, докато напускахме кръчмата. „Защо не я доведете и не пиете тук?“. Мърмореше и недоволстваше през цялото време.
— После видя, че взимам три бутилки — продължи Дарси, вадейки чаши. Брена вече отваряше виното. — И започна да твърди, че Джуд Франсис не носи особено на алкохол и не бива да пием много, за да не ти стане лошо. Сякаш си кутре, на което ще дадем прекалено много храна. Мъжете са с толкова малко мозък.
— Чудесен повод да вдигнем първия тост. — Със замах Брена напълни три чаши. За дребните мозъчета на мъжкия вид — обяви тя, връчвайки чаша на Джуд.
— Всичките да са благословени — добави Дарси и отпи с грейнали очи тя се обърна към Джуд, която ги зяпаше смаяно. — Пийни си, мила. После ще седнем и ще обсъдим плюсовете и минусите в нашия полов живот, просто за да се опознаем по-добре.
Джуд отпи голяма глътка и издиша дълбоко.
— Нямам с какво особено да допринеса точно в такава дискусия.
Дарси се засмя гърлено, видимо развеселена.
— Но Ейдан е на път да промени всичко, нали?
Джуд зяпна, после затвори уста и реши, че най-добре що е да пийне отново.
— Не я дразни така, Дарси. — Брена разтвори пакетче чипс и пъхна ръка вътре. Намигна дяволито. — Първо да я напием, а после ще я накараме да ни разкаже всичко.
— Когато се напие, ще я уговоря да ми позволи да пробвам всичките й дрехи.
Джуд едва успяваше да следи бързите им реплики.
— Дрехите ми?
— Имаш великолепни дрехи. — Дарси се отпусна на стола. — Не сме толкова различни на ръст, затова си мисля, че някои биха ми стояли доста добре. Кой номер обувки носиш?
— Обувки ли? — Джуд се вторачи в ботите на крака си. — Седем и половина.
— Това са американски мерки. Чакай да помисля… — Дарси сви рамене и отпи. — Е, носим приблизително един и същ номер. Я да видим как ми стават.
— Да се събуя?
— Да, Джуд. — Очите на Дарси светеха дяволито, докато самата тя се събуваше. — Още две чаши и ще пробвам и панталоните ти.
— Най-добре я послушай — посъветва я Брена, след като изяде нова шепа чипс. — Нашата Дарси страхотно си пада по дрехи. Ще те преследва до смърт само и само да й позволиш да ги пробва.
Със същото неразбираемо чувство както следобед на гроба на Мод, Джуд седна и свали ботите.
— О! — Дарси погали нежно кожата така, както майка гали бузата на детето си. — Същински ръкавици са, нали?! — Вдигна глава. По лицето й бе изписана чисто женска радост. — Адски ще се забавляваме.
— И взе, че си втълпи само защото съм позволила един-два пъти да ме изведе на вечеря, че може да натика езика си в устата ми, което далеч не бе така вълнуващо, както той си мислеше. Явно си бе въобразил, че ще бъда горда и доволна да се разсъблека и да го оставя да преспи с мен. Сексът е чудесно занимание — продължи Дарси, облизвайки омазалите си с шоколад пръсти. Но през половината от времето ще ти бъде по-добре, ако си лакираш ноктите или просто гледаш телевизия.
— Сигурно е заради мъжете, които оставяш да се захласват по теб — обади се Брена и направи жест с чашата си. — Толкова са впечатлени, че губят ума и дума. На теб, мила Дарси, ти е нужен мъж, циничен, самовлюбен и суетен, колкото си и самата ти.