Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))». Краткое содержание книги:
— Дами и господа — подема Мария Фрийман, а на бузите й пламтят две яркочервени петна. — Поради този инц… поради тази… неподходяща намеса ще направим кратка пауза, преди да продължим работата си. Масата в дъното е заредена с кафе и чай. Благодаря.
Тя спира микрофона, слиза от подиума и се втурва към скупчилата се групичка висши служители на „Сакрум“.
— Изобщо не трябваше да го допускате вътре — чувам да й казва ядно един от тях.
— Не го знаех кой е! — оправдава се Мария Фрийман. — Каза ми, че е репортер от „Уолстрийт Джърнъл“.
Върхът на сладоледа! Не бях виждала такъв разбунен мравуняк, откакто Алън Деринг от „Дейли Инвестър“ се изтъпанчи пред всички по време на Пресконференцията на застрахователното дружество „Провидент“ и заяви на всеослушание, че възнамерява да смени пола си и че моли всички вече да го наричат Андрея.
Помъквам се към дъното на залата, за да си взема още една чаша кафе и до масичката за сервиране налитам на Ели. Чудесно! Не съм я виждала от сто години.
— Здрасти — ухилва се тя насреща ми. — Кефи ме новият ти приятел. Много е забавен.
— Знам — отвръщам доволно. — Страхотен е, нали?!
Вземам си от подноса два баровски шоколадови сладкиша в златисто фолио и подавам чашата си на сервитьорката, за да ми сипе кафе. После си вземам още два сладкиша и ги пускам в чантата си. (Няма смисъл да ги излапвам и четирите наведнъж, нали така?)
Хората около нас коментират оживено, а служителите на „Сакрум“ са все така скупчени в предния край на залата. Страхотно! Ще имаме възможност да побъбрим до насита.
— Кандидатствала ли си за някаква работа напоследък? — обръщам се към Ели, като отпивам от кафето си. — Защото оня ден видях една обява от „Нова жена“ в „Медиа Гардиън“ и мислех да ти звънна. Пишеше, че имат изискване за опит в работата е клиенти, но пък ти би могла да кажеш, че…
— Беки — прекъсва ме Ели с някак странен тон на гласа, — знаеш за каква работа си пуснах документите.
— Какво? — зяпвам я невярващо, — Само не ми разправяй пак, че ще ставаш финансов мениджър във фонд. Знам, че това тогава беше някаква шега. И че смяташ да го използваш само като инструмент за преговори с твоя шеф.
— Е, назначиха ме — отвръща Ели и аз я зяпвам шокирано. Изведнъж откъм подиума се разнася глас и двете поглеждаме натам.
— Дами и господа — казва Мария Фрийман, — моля, заемете местата си…
Съжалявам, но просто няма начин да се върна и пак да си седна на мястото! ТРЯБВА да науча повече подробности за тази нова работа на Ели.
— Хайде, тръгвай — казвам й припряно. — Няма нужда да оставаме. Взех рекламни пакети и за двете ни. Дай да отидем някъде да хапнем за обяд.
Настъпва кратка пауза… През ума ми минава ужасяващата мисъл, че Ели ще ми откаже, че тя може би вече ИСКА да остане и да слуша разните му глупости за пенсионни фондове. В следващия миг обаче Ели ми се усмихва широко и ме хваща за ръката, а после — за огромно изумление на служителката на вратата — двете напускаме с танцова стъпка залата.
Хлътваме в близкото „Кафене Руж“ и още от вратата поръчваме бутилка бяло вино. Да си призная, още съм в шок. Ели Гринджър става финансов мениджър във фонда „Уедърбай Инвестмънтс“?! Моята приятелка Ели ме изоставя! Вече няма да си имам другарче за игри!
Как МОЖА да го направи?! Та тя мечтаеше да бъде редактор в „МАРИ-КЛЕР“, за Бога!
— Е, и как така се реши на тази крачка? — питам предпазливо, след като ни донасят виното.
— О, и аз не знам — въздъхва Ели. — Но в ума ми непрекъснато се въртеше въпросът какво всъщност правя аз в този живот. Добре, кандидатствам за работа във всички тези лъскавите списания и какво? Никога нищо — дори за интервю не са ме потърсили!
— Щяха да те потърсят… след време! — казвам уверено. — Знам, че щяха!
— Може би да — отговаря Ели, — а може би не. А междувременно аз какво правя? Пиша това-онова за разни скучни до смърт финансови работи… И изведнъж се замислих дали пък няма ли да е по-добре за мен самата да зарежа писането и да започна АЗ да ги правя същите тези скучни финансови работи? Поне ще имам нормална кариера.
— Ама ти имаше нормална кариера!
— Не, нямах! Гола вода бях! Мотаех се безволно насам-натам, без цел, без житейски план, без перспективи… — разгорещено започва Ели, но в следващия миг вижда израза на лицето ми и млъква. Но веднага бърза да добави: — Искам да кажа, че бях много различна от теб. Ти винаги си била далеч по-целенасочена и по-здраво стъпила на земята от мен.
По-целенасочена ли? По-здраво стъпила на земята ли? Тя майтап ли си прави с мен или какво?
— Е, и кога започваш? — казвам, за да променя темата, защото, да си кажа правото, цялата тази работа доста ме потиска. Нямам цел, нямам житейски план, нямам перспективи. О, Боже, може би и аз съм гола вода! Може би и аз трябва да преосмисля кариерата си. Господи, колко депресиращо! Работата ми във вестника звучи толкова страхотно и вълнуващо, когато я описвам пред хора като съседите ни Мартин и Дженис! А ето че сега изявлението на Ели ме накара да се почувствам като пълна неудачница!