Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))». Краткое содержание книги:
— От Графика 1 става ясно — продължава Мария Фрийман внушително, като посочва дебелата червена линия, — че във Великобритания резултатите от предприемаческите изяви на нашия пенсионен фонд надминават значително всички останали в дадения сектор.
— Хммм — измърморва Ерик Форман към мен, забил смръщен поглед в лъскавата брошура в ръцете му. — Можеш ли ми каза какво става всъщност? Защото чух слухове, че резултатите на „Сакрум“ не са особено добри. — Той вдига поглед към графиката на екрана и добавя мрачно: — А я виж как „надминават значително всички останали в дадения сектор“…
— Да бе, да — отвръщам му също шепнешком. — Ама за кой сектор става дума? Дали за сектора „Скапано инвестиране“? Или за сектора „Вложи и изгуби всичките си пари“?
Ерик Форман ме поглежда втренчено и леко присвива устни.
— Смяташ, че си преправят цифрите, така ли? — пита ме полугласно той.
— Не точно, че си ги преправят — отвръщам все така шепнешком. — Просто се сравняват с онези, които са по-зле и от тях, а после се обявяват за победители. — Посочвам му графиката в брошурата. — Виж, изобщо никъде не уточняват за кой сектор става дума.
— Мамка му! — изръмжава Ерик Форман и впива яростен поглед в седналите на подиума официални лица от „Сакрум“. — Мръсни копелета, а?
Личи си, че и представа си няма какво става в реалния финансов живот — чак ми дожалява за него.
Мария Фрийман продължава да каканиже за успехите им, а аз с мъка сдържам прозявката си. Това му е кофтито да седиш на предните редове — трябва непрекъснато да се правиш на силно заинтригуван и да си водиш бележки. „Пенсии“, написвам в бележника си и подчертавам думата с къдрава линия. После започвам делово да я украсявам с гроздове и листенца.
— След малко ще ви представя Майк Дилън, ръководителя на инвеститорския ни екип, който ще ви запознае по-подробно с използваните от „Сакрум“ методи. Ако междувременно някой има въпрос, моля да го зададе…
— Да — провиква се Ерик Форман. — Аз имам един въпрос.
Леко изненадана вдигам поглед от лозето в бележника си.
— Да, кажете? — усмихва му се захаросано Мария Фрийман. — Вие сте…?
— Ерик Форман. „Дейли Уорлд“. Искам да знам какви заплати получавате всички вие — казва той и обхваща с жест насядалите на официалната маса мъже.
— Какво? — заеква Мария Фрийман и се изчервява, но в следващия миг си възвръща самообладанието: — О, имате предвид таксите за услугите ни. След малко ще се спрем и на тях, а сега…
— Не, нямам предвид таксите за услугите ви — прекъсва я рязко Ерик Форман. — Питам какви заплати получавате всички вие там! Например Майк Дилън — и той го посочва обвинително с пръст. — Колко е годишната ти заплата? Шестцифрено число, нали? А като знаем мижавите резултати на „Сакрум“ за миналата година, не е ли редно всички вече да сте уволнени?
Зяпвам го с отворена уста. Поразително! Никога не съм виждала подобно нещо на пресконференция. Никога!
На официалната маса настава раздвижване, шепнат си нещо, а после Майк Дилън се привежда към микрофона.
— Предлагам да продължим с презентацията — казва той — и да оставим… да оставим въпросите за по-късно.
Определено изглежда ужасно притеснен.
— Само още един въпрос — извиква Ерик Форман. — Какво ще отговорите на някой от нашите читатели, който е доверил пенсионните си спестявания на вашия „План за сигурни инвестиции“ и е изгубил десет хилядарки? — И той ми хвърля кос поглед, като ми намига. — Сигурно ще му покажете някоя спретната оптимистична графика от рода на тази тук, нали? И ще го уверите, че резултатите ви „надминават значително всички останали в дадения сектор“, а?
Върхът! Абсолютно фантастично! Представителите на „Сакрум“ изглеждат на ръба на нервна криза!
— Навремето излязохме с прескомюнике по този въпрос — отбелязва Мария Фрийман и се усмихва ледено на Ерик Форман. — А сегашната пресконференция е посветена на новите ни пенсионни програми. — Бъдете така любезен да изчакате да свършим и тогава…
— О, не се тревожете — прекъсва я непринудено и безкрайно мило Ерик Форман. — Нямам намерение да вися тук и да ви слушам глупостите. Вече узнах каквото ми трябваше.
В настъпилата мъртва тишина той става и се обръща към мен с широка усмивка:
— Радвам се, че се запознахме, Ребека. И благодаря.
След което ми протяга ръка за сбогуване и аз я стисвам сърдечно, без всъщност изобщо да осъзнавам какво правя. После той излиза от реда ни и поема към изхода на залата, а хората извръщат глави след него и си шушукат, докато вратата най-сетне не се затваря зад гърба му.