Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Кочиан пристъпи към масичката за кафе, взе слушалката и седна на малкото канапе. Остави телефона в скута си и започна да набира.
Кастило се надигна от стола, пристъпи към телефона до вратата и набра дълъг номер, който помнеше наизуст.
— Лестър — заговори Кастило след трийсет секунди, — обажда се подполковник Кастило. Случайно майор Милър или госпожа Форбисън да са там?
— Това май е ангелчето — обади се Дешамп.
Никой не се разсмя.
(Две)
Имаха запазени два спални вагона в първа класа. Кастило, Джак Дейвидсън и Макс се настаниха в единия, а Кочиан, Шандор Тор и Медхен с кученцата в другия.
Медхен усещаше липсата на едното кутре, мъжкото, което си бяха избрали Херман и Уили. Бе решила, че виновникът е Макс и всеки път, когато се видеха, тя или ръмжеше или оголваше зъби и даваше ясно да се разбере, че много й се иска да откъсне поне едното му ухо, а също и други части от тялото.
Макс се отнасяше към тази враждебност с напълно разбираемо високомерие и готовност да се защитава. Очевидно не бе сторил нищо лошо на майката на потомството си, затова се чувстваше длъжен да оголва зъби и да й даде ясно да разбере, че и тя не му е любимка.
При тези обстоятелства, „приятният обяд“, който Кочиан бе обещал да се състои между Мюнхен и Виена, се оказа проблем. Тъй като нямаше начин да оставят кучетата сами, най-сетне решиха Дейвидсън и Кастило да обядват първи. Шандор Тор щеше да се прехвърли в тяхното купе, за да държи Макс. После, след като Кастило и Дейвидсън се нахранеха, Кастило щеше да остане при Медхен и кутретата, а Дейвидсън с Макс.
От вагон-ресторанта ги деляха два други вагона. Кастило и Дейвидсън забелязаха, че задната част прилича на закусвалня, а масите са с пластмасови плотове. По-напред, отделено от закусвалнята с бар и плот за сервиране, се виждаше по-елегантно заведение. Масите бяха с покривки, върху които бяха поставени бутилки вино, наоколо кръжаха сервитьори.
Кастило и Дейвидсън се насочиха към предната част на вагона.
Чарли видя нещо, което го накара да се закове на място. В мига, в който Дейвидсън се блъсна в него, той видя защо Чарли е спрял, и го сръчка.
На последната маса се бяха настанили четирима души: мъж и три жени. По-точно казано, след като огледаха четворката добре — мъж, две жени и тийнейджърка.
Мъжът срещна погледа на Кастило и задържа вилицата между чинията и устата си. След това, когато Кастило отново пое напред, той лапна хапката.
„Изглежда по-възрастен от снимката“, помисли си Кастило.
„Но това е нещо обичайно.“
„Той е.“
Кастило приближи до масата и заговори високо на английски:
— Мътните ме взели, та това е самият Том Барлоу! Къде, по дяволите, се изгуби, Том?
Кастило протегна ръка.
— Карлос Кастило, нали? — обади се Дмитрий Березовски. Стана, пое протегнатата ръка и я разтърси енергично.
— Просто Чарли, Том, не че има кой знае какво значение! Джак, това е Том Барлоу. Споменавал съм за него.
— Да, помня — отвърна Дейвидсън и също стисна ръката на Березовски. — Аз съм Джак Дейвидсън, Том. За Виена ли пътуваш?
— На бизнес конференция — отвърна Барлоу и погледна Кастило. — Чарли, май не познаваш половинката ми.
— Не се познаваме — кимна Кастило.
— Мила, това е Чарли Кастило — представи го Березовски. — Чарли, това е съпругата ми, Лора, дъщеря ни София и сестра ми, Сюзън.
„Момичето е приблизително на възрастта на Елена, дъщерята на Александър Певснер“, помисли си Кастило.
„И на моя Ранди.“
„Само дето моят Ранди няма представа.“
Съпругата и дъщерята се усмихнаха, без да крият, че се чувстват неловко, подадоха ръце, но не казаха и дума. Сестрата бе по-общителна:
— Как сте? Приятно ми е да се запознаем — каза тя, когато протегна ръка.
„Добър английски, помисли си Кастило. Само че руският акцент прозира.“
В този момент забеляза колко е красива.
„Как е възможно да не забележа досега?“
„Станал съм като кон с капаци.“
— Знаеш ли, Чарли — продължи Березовски. — Щях да те потърся във Виена. Искаше ми се да обсъдя с теб една сделка.
— Чудесно! Винаги съм готов за изгодни сделки.
— Остават ни още два часа до Виена. Защо не поговорим някъде… Гледам да не занимавам семейството с бизнес делата си.
— Разбира се — кимна Кастило. — Какво ще кажеш за моето купе? Освен ако не понасяш кучета.
— Какво?
— Кучето ми е с мен. Някои хора се страхуват от кучета.