Нещо зло се задава
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нещо зло се задава». Краткое содержание книги:
Представете си, че някой знае за вашата тайна мечта.
Да предположим, че той може да я осъществи още преди да сте разбрали за цената, която ще се наложи да платите.
Представете си, че следващия път, когато лежите будни в тъмното чуете приближаването на влак към вашия град.
Представете си, че вие сте в него…
— Защото — отвърнаха устните на Уил.
Защото… той погледна нагоре… сега тате изглеждаше още по-дребен, отколкото снощи, когато го гледаше отвисоко. Все едно да повикат на помощ някое минаващо момче. Не им трябваше още едно момче, трябваше им генерал — не просто генерал, а пълководец! Той се помъчи да види лицето на тате пред гишето на магазина и да разбере дали наистина изглежда по-старо, по-твърдо, по-силно, отколкото снощи, обляно в млечните цветове на луната. Но видя само как пръстите на тате нервно потрепват и устата му се криви, сякаш не смееше да поиска от мистър Тетли каквото му трябва…
— Една… тоест… една пура от двайсет и пет цента…
— Божичко — изрече горе мистър Тетли. — Тоя човек е богат!
Чарлс Холуей много бавно измъкна пурата от целофана, чакайки някакъв намек, някакъв ход на вселената да му покаже накъде отива, защо се е върнал насам за пура, която всъщност не искаше. На два пъти му се стори, че чува да го викат по име, бързо се озърна към навалицата, видя клоуни да раздават листовки, после запали пурата, която не искаше, от вечното синкаво газово пламъче, бликащо от сребристата тръбичка на тезгяха, духна облаче дим и със свободната си ръка пусна книжното пръстенче, видя го как отскочи от металната решетка и изчезна, проследи го с очи по-надолу, където…
То падна в нозете на неговия син — Уил Холуей.
Чарлс Холуей се задави от пушека.
Да, там имаше две сенки! И очи, гледащи с ужас нагоре от тъмния кладенец под улицата. Той беше готов да се наведе с вик и да сграбчи решетката.
Но вместо това само избъбри тихо и смаяно сред навалицата, под избистреното небе:
— Джим? Уил! Какво става, по дяволите?
В този момент на трийсет метра от него Илюстрования човек излезе от нощния клуб на Нед.
— Мистър Холуей… — обади се Джим.
Илюстрования човек, същинска тълпа сред тълпите, бавно се завъртя, после тръгна към магазинчето за тютюн.
— Тате, не можем! Не гледай към нас!
Илюстрования човек беше на двайсет и пет метра.
— Момчета — поде Чарлс Холуей. — Полицията…
— Мистър Холуей — каза дрезгаво Джим, — не вдигнете ли глава, мъртви сме. Ако Илюстрования човек…
— Кой? — попита мистър Холуей.
— Човекът с татуировките!
В паметта на мистър Холуей пет електриковосини мастилени очи го гледаха от тезгяха.
— Тате, гледай към часовника над сградата на съда, докато ти разказваме какво стана…
Мистър Холуей се изправи.
И Илюстрования човек пристигна.
Спря и огледа мистър Холуей.
— Сър — заговори го Илюстрования човек.
— Единайсет и петнайсет. — С пура в устата Чарлс Холуей се втренчи в часовника над съда, после нагласи ръчния си часовник. — Моят закъснява с една минута.
— Сър — повтори Илюстрования човек.
Уил здраво прегръщаше Джим, Джим здраво прегръщаше Уил в ямата, пълна с обвивки от дъвка и стари угарки, докато над тях четирите обувки мърдаха, наместваха се, пристъпваха.
— Сър — каза мъжът на име Дарк, пронизвайки с поглед лицето на Чарлс Холуей, за да сравни костите му с костите на други подобни лица, — обединената трупа Кугър-Дарк избра две местни момчета — две! — за почетни гости на юбилейното ни представление!
— Ами, аз…
Бащата на Уил се мъчеше да не поглежда към тротоара.
— Тези две момчета…
Уил гледаше как острите кабари по подметките на Илюстрования човек проблясват, избиват искри от решетката.
— … тези момчета ще се возят на всички въртележки, ще видят всички представления, ще се ръкуват с всеки изпълнител, ще се приберат у дома с вълшебни хвърчила, бейзболни бухалки…
— И кои — прекъсна го мистър Холуей — са тези щастливи момчета?
— Избрахме ги по снимки, направени вчера на панаира. Разпознайте ги, сър, и ще споделите късмета им. Ето момчетата!
Той ни вижда тук долу! — помисли си Уил. О, Боже!
Илюстрования човек протегна ръце напред.
Бащата на Уил залитна.
От дланта на дясната ръка го гледаше лицето на Уил, татуирано с яркосиньо мастило.
Бродирано с мастило върху лявата длан, лицето на Джим беше отчетливо и естествено като живота.
— Познавате ли ги? — Илюстрования човек видя как гърлото на мистър Холуей се стегна, клепачите му трепнаха, костите му отекнаха като от удар на чук. — Имената им?
Тате, внимавай! — помисли Уил.
— Аз не… — каза бащата на Уил.
— Познавате ги.
Протегнатите напред ръце на Илюстрования човек се разтресоха, накараха лицето на Джим върху плътта и лицето на Уил върху плътта, лицето на скрития Джим под улицата и лицето на скрития Уил под улицата да треперят, да се кривят и гърчат.