Гордостта на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гордостта на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Така ли? — възрази Кавана. — Наистина ли винаги се намира време?
За момент Палликко се втренчи в него.
— Ако имате някакво съображение, лорд Кавана, ще ви помоля да го кажете.
— Наистина имам, и то сериозно съображение — призна Кавана. — Съображението ми е, че сигурното днес струва повече от две обещания за утре. Или казано по друг начин, бих желал Фиббит да направи бродерията днес.
— За съжаление не мога, Кавана — оплака се сандуулийката и безпомощно разпери ръце. — Моля те не искай това от мен. Ако остана да изработя бродерията, как ще си отида у дома?
— Ние ще те закараме — успокои я Кавана. — Веднага щом си свърша работата тук. На кораба ми има достатъчно място.
— Но моят неназован благодетел — възрази Фиббит и очите й виновно се преместиха от Кавана на Палликко. — Той може да се почувства засегнат или пренебрегнат, ако откажа да приема великодушното му предложение.
— Едва ли — успокои я Кавана. — Истинските благодетели държат на резултата, не на славата от него. Сигурен съм, че той ще е доволен, ако се прибереш у дома, както той желае, независимо как е постигнат този резултат. — Той погледна към Палликко. — Надявам се, че мрачанското правителство няма да има никакви възражения, ако Фиббит остане още един ден на Мра-миг.
— Честно казано, получава се малко неудобно — каза нерешително Палликко. — Заповедта за заминаване вече е издадена и в нея е посочено, че това трябва да стане тази нощ. Продължаването на нейния престой ще бъде незаконно.
— Според мен за един бивш депутат от Севкоорд могат да се направят някои изключения — обади се Колчин.
— Бях останал с впечатлението, лорд Кавана, че при хората е прието подчинените да мълчат, докато не им се разреши да говорят — каза Палликко, без да го поглежда.
— Ние, хората, имаме много и различни навици — отвърна Кавана. — В това се изразява богатството на нашите култури.
— Анархия! — изсъска презрително Палликко. — Такива са вашите така наречени култури! Истинска анархия!
— Понякога наистина прилича на анархия — съгласи се Кавана. — И все пак ние спазваме традициите.
Настъпи продължителна тишина.
— Добре, ще направим изключение — каза с нежелание Палликко накрая. — Но само за един ден — утре до залез-слънце. Ако това не ви устройва, сандуулийката трябва да замине сега!
— Напълно ни устройва — отвърна Кавана, опитвайки се да потисне чувството на вина. Задачата му тук беше завършена и той трябваше да замине веднага за Доркас, за да помогне на Арик и Куин в приготовленията. Тук нямаше повече никаква работа — да преследва призраци или да се бие с вятърни мелници, или каквото и да било от този род. — Вероятно ще напуснем Мра-миг много преди това.
— Промени заповедта! — обърна се Палликко към един от митничарите. — Кавва мрон се ган се мраш.
— Ба мраш — кимна служителят и бързо излезе.
Палликко пак погледна Кавана и каза:
— Документите ще бъдат поправени. Ще имате ли нужда от помощ за настаняването на сандуулийката, лорд Кавана? Или за бродериите?
— Апартаментът ни е достатъчно голям и има място за всички — увери го Кавана. — А колкото до бродериите, ще вземем само повредената. Останалите вече са минали митническа проверка. Те могат да бъдат пренесени направо на „Каватина“.
Един от мрачанците със синьо таке погледна Палликко и после каза:
— Ще бъде изпълнено.
— Добре отвърна Кавана и кимна. — Ела с нас, Фиббит. Благодаря ти за помощта и за отделеното време, Палликко.
— За мен е чест да обслужа хората от Общността — каза тихо мрачанецът. — Приятна вечер, лорд Кавана. И дано бродерията стане хубава.
Кавана се усмихна.
— Благодаря. Не се съмнявам.
(обратно)И последната туба с херметизиращ материал бе проверена, последният резервен електронен модул капсулован, последният кашон с храна затворен. Мелинда Кавана въздъхна облекчено, изключи компютъра си и остави магнитната карта до него.
— Край! — каза тя на глас. — Всичко е набавено и проверено.
После стана, разкърши се и погледна купищата каси и варели, натрупани край стената на наетия от нея склад. Бяха наистина много и макар да чувстваше как слепоочията й туптят от умора, тя за момент си позволи да изпита леко самодоволство. Беше подготвила всичко за рекордно кратко време. И си беше свършила работата добре. Всичко необходимо за експедиция на четиринадесет души за няколко седмици беше събрано в тази стая. Сега й трябваше единствено контейнер, в който да го натовари.
— Има ли някой тук? — извика някой зад нея.
Мелинда се обърна и се намръщи. Не приличаше на гласа на човека, от когото беше наела склада.