Сянката на Бога
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-165-1
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на Бога». Краткое содержание книги:
— Да, справям се. Виж, отбих се при теб, защото има едно-две неща… Ще си взема неплатен отпуск за известно време… — Джуди понечи да каже нещо, но той я спря с жест: — Ще говорим за това в понеделник. Бил Боухакър се прибира и… най-важното е, че искам да поеме администрацията, докато ме няма. Лио ще движи С&П, с едно изключение, а за останалото искам да се грижиш ти. Говоря за всички разследвания.
— Е… страшно благодаря!
— И още нещо.
— Давай.
— Има един опит за поглъщане от страна на AmEx, който искам да поемеш.
Джуди не скри изненадата си:
— „Американ експрес“? Даже не знаех за това.
— Никой не знае. Свръхсекретно е.
— Окей — каза тя и придърпа бележника си, — да чуем тогава какво искат.
— „Ласитър Асошиитс“.
Джуди го изгледа с нямо изумление и после нервно се засмя.
— Шега, предполагам?
Ласитър поклати глава:
— Не. Искат да ни направят техен отдел за вътрешни разследвания.
Джуди се замисли за момент. Накрая попита:
— И това ти допада?
Ласитър сви рамене:
— Не особено. Но от друга страна, аз не съм част от сделката. Те ще получат компанията… без мен.
— Значи продаваш?
— Не бих се изразил така. Но ми е направено конкретно предложение. Трябва да го разгледаме.
— И ти искаш аз да го приема?
— Не, искам да водиш преговорите и да извоюваш възможно най-изгодните за нас условия. И ако се справиш така, както през септември, на нас ще гледат вече като на бандити.
— Ама добре стана тогава, нали? — засмя се Джуди.
— Добре стана за теб — направи гримаса Ласитър.
Джуди го погледна сериозно:
— Джо, не мислиш ли, че един адвокат би бил по-подходящ?
— Не.
— Окей.
— Преди да се изнеса, ще ти приготвя резюме на принципните моменти. Не искам да чувам за адвокати, докато не договорим сделката! А дори и тогава. Само след като двамата с теб обсъдим всичко подробно.
Джуди кимна. После се намръщи.
— Защо постъпваш така? Заради Кати? Може би не трябва да вземаш толкова прибързано решение, а?
Ласитър поклати глава.
— Не, наистина искам да го направя. Предполагам, че Кати има някакъв пръст в това, но… Истината е, че работата вече не ми носи старото удоволствие. Имам чувството, че прекарвам цялото си време в ръкостискания с клиенти, спорове с адвокати и… сама знаеш как е. При нас всичко вече е добро проучване на наличната информация и повечко трудолюбие. Освен това… ако погледнеш безпристрастно на нещата, май сме все на страната на лошите.
Джуди се засмя.
— Значи и ти си го забелязал? Защо наистина се получава така?
— Няма никаква мистерия. Обяснението е, че тарифите ни са страшно високи. Единствените, които могат да си ги позволят… са лошите.
— Сериозно ли смяташ така?
— Да. Аз съм онова, на което казват „мотивиран продавач“.
— Окей, ще прегледам записките ти и… ще го направя, щом желаеш.
— Може да спестим формалностите и да те въведа в делата на обяд, какво ще кажеш? Така ще се получи по-естествено.
— Да избера ли ресторанта?
— Стига да е етиопски или виетнамски. Един часа, става ли?
— Чудесно. — Тя записа нещо в бележника си и отново вдигна поглед към него: — Ти спомена, че имало едно-две неща. Едното вече го чух… Кое е другото?
Джуди обичаше да се преструва на претрупана с работа и неорганизирана, но истината бе, че беше много делова жена. Ласитър извади копието от първата страница на паспорта на Грималди и го плъзна по бюрото към нея.
— Това е лична услуга — поясни той. — Искам да се свържеш с нашия човек в Рим и да видиш какво може да научи за този тип.
— О, Боже — прошепна тя. — Това ли е…
— Да.
— Веднага ще го направя, но… — На лицето и се изписа безпокойство.
— Знам, уикенда.
— По-лошо. Става дума за Италия. Нашият човек там работи по всяко време, но бюрокрацията… Едва ли някой ще си мръдне пръста!
Ласитър сви рамене.
— Ами… тогава, когато е възможно. — Замисли се и допълни: — И му кажи — на нея или на него — да го направи без много шум.
Дойде неделята и се изниза, а след нея и понеделникът. Проведоха едночасова оперативка в заседателната зала, на която изпълнителните директори на компанията поеха увеличените си задължения с онова специфично за подобни случаи изражение на лицето — „мрачен ентусиазъм“.
Когато оперативката свърши, Ласитър се върна в кабинета си под благовидния предлог, че ще разчисти бюрото си, а всъщност, за да изчака позвъняването на Ник Удбърн.