Спиращият войната
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-464-2
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спиращият войната». Краткое содержание книги:
— Не непременно, ваша милост — каза Ларимар. — Може да сте се върнали, за да спасите една личност. Но по-вероятно е да има информация за бъдещето или за отвъдния живот, която сте почувствали, че трябва да споделите. Или може би някое голямо събитие, в което сте почувствали, че е необходимо да участвате. Не забравяйте, героичната ви смърт ви е дала силата да се Завърнете преди всичко. Това, което ще направите, вероятно е свързано с този факт.
Ларимар замълча леко унесен, очите му се замъглиха.
— Вие сте видели нещо, Лайтсонг. От другата страна бъдещето е видимо, като свитък, който се разгръща до безкрай във вечната хармония на космоса. Нещо, което сте видели — нещо за бъдещето, — ви е обезпокоило. Вместо да останете в мир, вие сте се възползвали от възможността, която ви е предложила храбрата смърт, и сте се Завърнали в света. Решен да оправите проблем, да споделите информация или пък да помогнете на продължаващите да живеят.
— Някой ден, щом почувствате, че сте изпълнили задачата си, може да използвате петициите, за да намерите някой, който заслужава Дъха ви — завърши той. — Тогава ще можете да продължите странстването си през Многоцветната вълна. Нашата работа, като ваши поклонници, е да ви осигуряваме Дъх и да ви пазим жив, докато постигнете целта си, каквато и да е тя. Междувременно се молим за пророчества и благословии, достижими само за човек, докоснал бъдещето като вас.
Лайтсонг не отговори веднага.
— А ако не вярвам?
— В какво, ваша милост?
— Във всичко това — каза Лайтсонг. — Че Завърналите се са богове, че тези видения са нещо повече от произволни фантазии на мозъка ми. Ако не вярвам, че изобщо имам някаква цел или план в Завръщането си?
— Тогава може би сте се върнали точно за това, да го откриете.
— Значи… чакай. Казваш, че от другата страна — където очевидно съм вярвал в другата страна — съм разбрал, че ако се Завърна, няма да вярвам в другата страна, тъй че съм се върнал с цел да намеря вяра в другата страна, която съм изгубил само защото изобщо съм се Завърнал?
Ларимар помълча. След това се усмихна.
— Това малко не издържа пред логиката, нали?
— Да, малко — отвърна Лайтсонг и също се усмихна. Обърна се и погледът му се спря на двореца на Бога крал, извисен като монумент над дворцовите здания. — Какво мислиш за нея?
— Новата кралица ли? — попита Ларимар. — Не съм се срещал с нея, ваша милост. Ще бъде представена едва след няколко дни.
— Не за личността. За последствията.
Ларимар го погледна.
— Ваша милост. Това намирисва на интерес към политиката!
— Да, знам. Лайтсонг лицемерът. Ще ти наложа наказание за това по-късно. Сега отговори на проклетия въпрос.
Ларимар се усмихна.
— Не знам какво да мисля за нея, ваша милост. Преди двайсет години дворът прецени, че довеждането на кралска дъщеря тук е добра идея.
„Да — помисли Лайтсонг. — Но онзи двор го няма.“ Боговете бяха решили, че вливането на кралска кръв отново тук, в Халандрен, е добра идея. Но онези богове — които бяха вярвали, че знаят как да се справят с пристигането на идрианското момиче — вече бяха мъртви. Бяха оставили по-низши заместници.
Ако твърденията на Ларимар бяха верни, то в нещата, които виждаше Лайтсонг, имаше нещо важно. Онези видения за война и ужасното предчувствие за нещо трагично. По необясними причини го обсебваше чувството, че хората му се търкалят стремглаво надолу по стръмен планински склон, в пълно неведение за бездънната пропаст, скрита в цепнатината на земите пред тях.
— Пълното дворцово събрание ще заседава утре, нали? — каза Лайтсонг, загледан към черния дворец.
— Да, ваша милост.
— Свържи се с Блашуивър. Виж дали може да споделя ложата й по време на дебатите. Може би ще ме развлича. Знаеш какво главоболие ми причинява политиката.
— Не можете да имате главоболие, ваша милост.
Лайтсонг виждаше в далечината отхвърлените молители. Точеха се през портите и се връщаха в града, загърбили боговете си.
— Можеше пък и да се подлъжа — промълви тихо.
Сири стоеше в тъмната черна спалня по долна риза и гледаше през прозореца. Дворецът на Бога крал беше по-висок от стената и спалнята бе с изглед на изток. Към морето. Тя гледаше далечните вълни и усещаше топлината на следобедното слънце. Докато носеше тънката риза, топлината всъщност беше приятна, смекчена от прохладния бриз, духащ от океана. Вятърът си играеше с дългата й коса и диплеше тъканта на ризата й.
Трябваше да е мъртва. Беше проговорила пряко на Бога крал, беше се изправила и му беше поставила искане. Цялата сутрин бе чакала наказанието. Така и не последва.