Откраднатият куфар (Разкази)

На масата в хубавата трапезария със старомодните алпийски пейзажи, която, мисля, съм описал преди двадесет години в „На бани“, гледах вече с други очи към останалите лекуващи се, много от които срещах тук за трети или четвърти път. Бяха остарели и малко грохнали като самия мен, някои останали вече без зъби; учтиво си кимвахме и дискретно извръщахме очи, за да не гледаме как немощно се изправяше и тръгваше един или друг от старците. Ще рече, и тук, в трапезарията, както долу, в банята, или горе, в леглото, привидно всичко изглеждаше досущ като някога и все пак бе съвсем различно — зъбът на времето, а двойно по-хищно зъбът на военното време, бе разял всичко и всекиго.

Но ето че дните изминаха, за мен приключи лечението, а за жена ми — така жадуваната ваканция, свърши се с подремването в топлата баня и в мекото легло, а за известно време и с писането на стихове; започваше пак всекидневието, а засега то бе изпълнено за нас с много повече грижи, отколкото радости. Наближаваше Коледа и трябваше да се приготвят и разпращат подаръци, да се пишат писма, но тъкмо сега не бях в състояние да върша това с желание, а само по задължение и с усилие. Завръщането у дома този път означаваше връщане към трудностите и грижите и с удоволствие бяхме го отложили за още известно време.

Жена ми дойде в деня на тръгването, за да стегне големия ми куфар. В него освен пишещата машина трябваше да се съберат дрехите и бельото, а и редица други нови неща, дебели вързопчета писма и много книги. Но се справихме, в моя добър, стар пътнически куфар се намери място за всичко; този път избегнахме неприятното суетене с допълнителни пакети и картонени кутии. Заключен, с надписан етикет, куфарът бе предаден на слугата в хотела да го изпрати по влака с голяма бързина. На другия ден си заминахме.

До Лугано всичко вървеше добре, но оттам нататък вътрешната потиснатост и затруднения, свързани със завръщането у дома, се появиха и външно. Бе паднал малко сняг и на гарата ни очакваше не „нашият“ шофьор, който познаваше добре пътя и местността, а някакъв непознат — той наистина знаеше селото, но не и нашата къща, и пътя дотам. И действително между селото и къщата колата затъна в снега и вече не помръдна. Загрижен за автомобила си, шофьорът забрави за всичко друго и ние трябваше парче по парче да пренесем ръчния си багаж в студената снежна нощ. Беше станало късно, когато шофьорът дойде и ни представи сметката: успял да намери в селото няколко мъже и волски впряг и с тяхна помощ най-сетне бе изтеглил колата си до шосето. Разделихме се без злоба, но в лошо настроение. Види се, завръщането ни у дома не премина под добра звезда.

За да се устроя отново в къщи, трябваше първо да изчакам пристигането на големия куфар от Баден. Когато живееш в уединен дом на село, понякога от най-дребен повод възникват неочаквани усложнения, а един от тези чести поводи е транспортът на багаж или на други пратки от гарата до къщата. Бяха ни се случвали най-невероятни неща. И този път единственият каруцар в околността не можеше да замине веднага; трябваше да изчакаме ден-два — така и направихме. Но когато нашият каруцар пристигнал на гарата, служителите напразно търсили дългоочакваната бърза пратка. Един от тях заявил с увереност, че видял куфара само преди два часа. Но за това време той се изгубил някъде. Вместо куфар каруцарят донесе тъжната вест за изчезването му. И ето че започнаха телефонни разговори, притеснения и борба за толкова необходимите ни вещи. Отначало гаровите служители само се смееха от другия край на жицата, успокояваха ни, че куфарът ще се намери, вероятно някой експедитор го е взел погрешка. Днес обаче било събота и трябвало да се въоръжим с още малко търпение до понеделник.