Откраднатият куфар (Разкази)

Може да ви се стори, че вече съм скицирал тази изключителна, божествена местност, необикновено живописна с есенните си багри. Но аз още не съм свършил. Освен равните тлъсти угари, многото градини и паркове, брега, езерото, пръстена от гористи възвишения и хълмисти вериги на Юра, който обгръща почти целия хоризонт, в нея властвува и привлича още нещо: планините, Алпите. По това време на годината те почти не се виждат или най-много веднъж само за половин или един час отвъд хълмовете се появява нещо бяло или синьо, или розово, триъгълник или многоъгълник; прилича на облак, но все пак за секунди издава другата си материя и структура, отмества далечния хоризонт още по-назад и в същия миг разрушава усещането за безкрайност, защото окото долавя там, загатнато от синьото или розовото, нещо твърдо, някаква граница, стена. А два пъти надвечер освен белите, неясни и отделни планински очертания с върха Юнгфрау по средата, обжарени от слънцето, с потънали в синя сянка склонове. В оная далнина, където над хълмовете всичко се разтваря в светлина, мъгла и небе, те много леко, но решително чертаеха граница, сияеха до залез-слънце с мека, нежна светлина, после незабележимо угасваха и изчезваха и окото, колкото и очаровано и благословено да бе от тях, не усещаше липсата им, тъй неземно и почти нереално бе това прекрасно явление.