Разкриването на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-37-2
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разкриването на Атлантида». Краткое содержание книги:
Белязан воин…
Алексий оцелява след две години, изпълнени с неописуемо мъчение в ръцете на богинята на вампирите. Сега обаче му е наредено да се съюзи с красива жена войн и да изпълни най-опасната мисия в живота си: да върне в Атлантида свещен скъпоценен камък, познат като Проклятието на вампирите. Без него Атлантида не може да се възроди над повърхността и да заеме полагащото ? се място. Но когато злото го заплашва, какво ще последва Алексий – дълга или сърцето си?
Потомка на богинята Диана...
Грейс е част от бунта срещу вампирите и шифтърите, които се опиват да превземат света ?. Тя и лъкът ? са смъртоносни, защото, когато се прицели, никога не пропуска мишената. Но внезапно вниманието ? е привлечено от един наранен атлантски воин, който вижда в нея оръжие, а не жената, която е.
Когато хиляди животи са изложени на риск, дали страстта ще надделее, или целта ? ще бъде достигната?
Щом два свята се сблъскат… Атлантида ще се разкрие.
– А, не. В никакъв случай – измърмори Грейс и стисна силно лъка си. – Ако някой има правото да му се усмихва, сякаш казва „ела и ме вземи, здравеняко“, то това ще съм аз.
Мишел се засмя силно.
– Доживях! Започвах да вярвам, че наследниците на Диана са положили обет за безбрачие.
Грейс погледна гневно към приятелката си.
– Как можеш да го казваш, след като знаеш всичко за Седрик?
– Седрик – Мишел се опита да произнесе името му с погнуса и презрение, – той беше ревльо и ти го знаеш. Винаги се хващаш с идиоти, за да имаш добро извинение да ги зарежеш, когато нещата станат сериозни. Някога пукало ли ти е за някого?
– Грижа ме е за теб – отвърна разгорещено Грейс, но знаеше, че Мишел нямаше предвид точно това.
– Благодаря ти, това е чудесно, но ти не си мой тип – отвърна приятелката ѝ, а след това се ухили. – Но мисля, че твоят тип те търси. Ще отидеш ли при него, или ще избягаш като най-голямата страхливка?
– Не е честно. Бях много заета последните няколко години. И ти го знаеш.
Мишел сложи ръце на ушите и започна да се кикоти.
– О, страхотно. Просто чудесно. Поведението ти е много зряло, няма що.
Грейс извъртя очи и се опита да я сръчка с лакът, но Мишел го избегна и продължи да се киска.
Алексий, който се намираше от другата страна на двора, отмести погледа си от Смит и го насочи към Грейс. Делеше ги голямо разстояние, но тя можеше да види изгарящата страст в очите му. Пламъкът на желанието в тялото ѝ отговори на този в очите му. Топлината я обгръщаше цялата. Започваше от най-женствената ѝ част и стигаше до крайниците, до върховете на пръстите, докато най-накрая достигна до главата ѝ. И тогава младата жена бе връхлетяна от чувството, че косата ѝ се е вдигнала във въздуха заради напрежението, което витаеше около и в нея.
– Той те желае, Грейс – промълви Мишел. – Достатъчно смела ли си, за да му се отдадеш?
– Той е на четиристотин години! – отвърна Грейс, в опит да се защити от влиянието, което Алексий имаше над нея.
– Значи е имал време да научи няколко трика в леглото – отбеляза приятелката ѝ с онази нейна порочна усмивка. – Аз с радост бих му отклонила вниманието. Ако ти не го искаше…
– Искам го.
Грейс направи признанието пред себе си и пред Мишел. И след като хвана здраво лъка си, въоръжена с търпение, пое към воина.
* * *
Алексий я наблюдаваше, докато го приближаваше. Тя бе въплъщение на красотата и грацията и щом я погледнеше, устата му пресъхваше. Мечтата за нея бе тъй недостижима, както блянът за вода в съзнанието на изгубилия се в пустинята. Докато ходеше, хвана косата си и я избута от лицето си. На това му се казва предизвикателство. Тя не би оставила косата да ѝ пречи, докато се прицелваше в мишената. Никога не я бе виждал да пропуска, а и той можеше да се похвали с точните си попадения. Това предизвикателство бе нещо повече, а не дребно надиграване с кинжали и стрели. Ръкавицата бе хвърлена между душите на двама воини. Грейс бе невъзможно млада, но знанието, отразяващо се в очите ѝ – вековно.
Възрастта не бе от значение за някой, който доброволно е влязъл в адските пламъци.
Тя не спря, докато не се озова точно пред него. Бе достатъчно близо и Алексий ясно можеше да види тъмните точки в очите ѝ с цвят на кехлибар. Грейс наклони глава, но бе така сериозна.
– Защо ли тази идея внезапно ми се стори много лоша? – лицето ѝ бе неразгадаемо, но езикът ѝ се показа, за да оближе устните ѝ и това му бе достатъчно.
Бе знак, който казваше малко, но достатъчно ясно.
Тя също го усети. Така че той не трябваше да ѝ позволи да отстъпи.
– Идеята беше твоя – изтъкна очевидното. – Но ще те освободя от предизвикателството, ако се страхуваш.
Грейс вдигна глава и го погледна остро.
– Тези приказки не ми действат. Не съм малко дете, чиито конци да дърпаш по този начин.
– Човешките деца се раждат с конци?! Доколкото знам, това не се случва с бебетата в Атлантида.
Гладът и желанието, което изпитваше към нея, застрашаваха самоконтрола му. Идеята за конци го наведе към мисли за коприна, която обвързва китките ѝ я приковава към леглото му, докато той се наслаждаваше на гледката и я докосваше, вкусваше… правеше я своя.