Принцът на тръните
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Разделената империя #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-424-6
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцът на тръните». Краткое содержание книги:
Когато е на девет, убиват майка му и братчето му. На тринайсет е главатар на банда кръвожадни разбойници. Смята на петнайсет да е крал…
Време е принц Йорг Анкрат да се върне в замъка на баща си и да вземе онова, което е негово по право. От деня, когато е видял как хората на граф Ренар убиват майка му и малкото му братче, а самият той е висял безсилно в плен на бодливата шипка край пътя, Йорг се опитва да отприщи тровещата го мъст и да въздаде справедливост. За него животът и смъртта са игра, в която няма какво да загуби.
Ала в бащиния му замък дебне вероломство. Вероломство и черна магия. Може ли един младеж, пък бил той и решен на всичко, да победи врагове с невъобразима сила?
Отгоре на всяка страница пишеше „строго секретно“, това го разбирах, но какво значеше „невротоксикология“, „карциноген“, „мутаген“? Имаше обаче достатъчно думи, които познавах, и всички те бяха интересни. „Оръжия“, „запаси“, „масово унищожение“. На предпоследната страница имаше лъскава карта, релефна под пръстите. Учителят Лундист ме беше научил и на малко география. Достатъчно да съпоставя картата в книгата с „Гледки от Червен замък“, подробно изложени в голямата, но скучна „История на Гелет“, чието подвързано в кожа гръбче се гушеше в цепката на съблазнителния задник на Сали.
Но дори там, където думите на Строителите не ме затрудняваха, срещах сериозен проблем с изреченията. Не схващах смисъла им. „Изтичането на бинарни оръжия вече обхваща целия район. По-леките от въздуха единични съединения показват слаб токсичен ефект, макар че росиозата се наблюдава като всеобщ симптом при топологично излагане.“
Или, на същата страница: „Мутагенните ефекти са често срещани при бинарни течове.“ С малко въображение и черпейки дълбоко от запасите си по старогръцки, можех да се досетя за значението, но само отчасти, което обезсмисляше усилията ми. Дали пък не бях откраднал стара книжка с приказки?
— Йорг! — ревна Макин през вратата. — Пристигна ескортът да те придружи до Горски страж.
Сали се стресна, но аз я натиснах да си лежи и извиках:
— Кажи им да чакат.
Горски стаж нямаше да ми свърши работа, освен ако не беше скътал някъде десет хиляди приятелчета, които изгарят от желание да дойдат с нас.
— Ису мили, всичко ме боли. — Сали понечи да се надигне. — О! Съмнало се е вече. Самет ще ме убие.
— Не мърдай, казах! — Изрових монета от кесията си върху масичката и я метнах до главата ѝ. — Това е за тъпия ти Самет.
Сали се отпусна на леглото, като мърмореше сънено.
— Изтичане на бинарни оръжия… — Сякаш като го изрека на глас, щях да открия някакво значение в думите.
— Значи ще ходиш в Червен замък? — каза Сали и преглътна една прозявка.
Вдигнах ръка да я смълча с плесник. Но тя, разбира се, не видя жеста, а и „История на Гелет“ скриваше най-добрата мишена.
— Да поздравиш от мен всички онези малки червени хора — каза тя.
„Росиоза“. На един от по-новите латински диалекти „россо“ беше „червено“.
Сложих ръка на дупето ѝ, без да я пляскам.
— Малки червени хора?
— Да де.
Усетих я да се намества под дланта ми. Стиснах я по-силно.
— Малки червени хора? — повторих.
— Да. — В гласа ѝ се промъкна раздразнение. — Защо мислиш му викат Червен замък?
Надигнах се и седнах.
— Макин! Ела тука! — Изревах го толкова силно, че да ме чуе цялата кръчма. Той влетя в стаята с ръка на меча. Усмивка разтегли устните му, като видя Сали просната на леглото, но ръката му си остана върху меча.
— Принце?
Този път Сали наистина се опита да стане. Почти успя да се надигне на четири крака и „История на Гелет“ падна от леглото.
— Принц? Никой нищо не ми е казвал за принц! Ник’къв принц не е тоя!
Бутнах я обратно по корем и казах:
— Онова, за което говорихме вчера, Макин.
— Да?
— Да добавиш нещо към описанието, което ми даде? Нещо за онези деветстотин ветерани?
Той ме погледна с празен поглед, досущ като идиота Маикал.
— Нещо за цветовата гама? — подсказах му.
— О, това ли. — Макин се ухили до уши. — Питаш за Алените? Да. Всичките са червени като сварени омари, до последния. Имало нещо във водата, така съм чувал. Мислех, че всички го знаят.
„Росиоза“.
— Аз не го знаех.
— Е, значи баща ти е трябвало да обеси стария Лундист поради некадърност — каза Макин. — Всички го знаят.
„Чудовища в ниското.“
— Не е принц бе! — Сали беше искрено вбесена.
— Напротив. А ти, скъпа, си била обслужена по кралски, като гледам — каза Макин и ѝ се поклони присмехулно.
„Червен замък и неговите червени войници на високото.“
Скочих от леглото.
„Запас от оръжия.“
„Изтичане.“
— Е — каза Макин. — Ще тръгваме ли?
Посегнах към панталоните си. Тъкмо им стягах връзките, когато Сали се обърна по гръб, което с нищо не облекчи задачата ми. Загледах се в голото ѝ тяло под ранните слънчеви лъчи. Чудех се… трябваше ли да рискувам Горски страж и братята заради слепи догадки, почиващи върху неясното значение на древен текст…
— Кажи им, че ще тръгнем след час. — Спрях да завързвам и започнах да развързвам. — Ще съм готов след час.
Сали се отпусна върху възглавницата и се усмихна.
— Принц, а?