Принцът на тръните
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Разделената империя #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-424-6
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцът на тръните». Краткое содержание книги:
Когато е на девет, убиват майка му и братчето му. На тринайсет е главатар на банда кръвожадни разбойници. Смята на петнайсет да е крал…
Време е принц Йорг Анкрат да се върне в замъка на баща си и да вземе онова, което е негово по право. От деня, когато е видял как хората на граф Ренар убиват майка му и малкото му братче, а самият той е висял безсилно в плен на бодливата шипка край пътя, Йорг се опитва да отприщи тровещата го мъст и да въздаде справедливост. За него животът и смъртта са игра, в която няма какво да загуби.
Ала в бащиния му замък дебне вероломство. Вероломство и черна магия. Може ли един младеж, пък бил той и решен на всичко, да победи врагове с невъобразима сила?
Говореше ми на ухо, дъхът ѝ пращаше тръпки по гръбнака ми. Миришеше на евтин лимонов парфюм, който геройски се бореше за надмощие със силната воня на бира и сънна трева в дъха ѝ.
— Колко мъже ще ми трябват? За да срина замъка и да сваря лорд Гелетар по бели гащи? — попитах аз.
Макин се загледа отново във фенерите, а кокалчетата на ръцете му побеляха около халбата. Някъде зад нас Райк нададе вой, последва го силен трясък на човешко тяло, срещнало се с маса при висока скорост.
— Десет хиляди — каза Макин, повишил глас да надвика врявата. — Десет хиляди мъже и отлични продоволствени линии, плюс обсадни машини, много обсадни машини. Тогава за една година би могъл да го превземеш. И то ако предварително си си подсигурил гърба срещу съюзниците му. С три хиляди сигурно би могъл да го направиш след дългогодишна обсада.
Хванах ръката на Сали, която се промъкваше по корема ми към колана. Извих леко китката ѝ и жената се превъртя на пръсти пред мен с тих писък. Беше със зелени очи, като Катерин, но по-малки и не толкова бистри. Гримът я състаряваше. Май щеше да се окаже по-млада, отколкото ми се беше сторило отначало. На двайсет най-много.
— Ами ако намеря начин да вляза в замъка? Тогава какво, брат Макин? Колцина ще ми трябват да завзема Червен замък, ако успея да ги вкарам вътре?
Лицето на Сали беше само на сантиметри от моето.
— Гарнизонът е от деветстотин бойци. Ветерани. Гелетар праща новобранците на границите и си ги прибира, когато съберат опит. — Чух столът на Макин да изстъргва назад. — Кой кучи син хвърли това? — ревна той.
Стисках извитата китка на курвата. Хванах я за гърлото с другата си ръка и я дръпнах по-близо.
— Тази вечер ще ти викам Катерин и ще ти позволя да ми покажеш как се прави оная работа с момичетата.
Част от замаята на сънната трева се разкара от погледа ѝ, заменена от страх. Нямах нищо против. Разполагах с двеста мъже и не знаех как да вляза зад крепостните стени на Червен замък. Редно беше някой да се страхува.
23.
Книгата ми помръдна отново. Е, не беше моя, а открадната, в интерес на истината. Свил я бях от дворцовата библиотека на излизане от Висок замък. Книгата току се накланяше към мен, сякаш непременно държеше да се затвори и да ми прещипне носа.
— Не мърдай, проклета да си — казах аз.
— Ммм. — Сали измърмори насън и навря лице във възглавницата.
Нагласих отново книгата между двете бузи на задника ѝ и разтворих още малко краката ѝ с лакти. Над книгата виждах грапавата дъга на Салиния гръбнак, който пресичаше гладкия ѝ гръб и се губеше в червените къдрици около врата ѝ. Не бях съвсем сигурен, че текстът пред мен е по-интересен от подложката си.
— Тук пише, че в Гелет има една долина, която наричат Гърлото на левкротата — казах аз. — Намира се в пустите земи под Червен замък.
Светлината на ранното утро се лееше през отворения прозорец. Въздухът студенееше, но приятно, като горчивата жилка на хубаво пиво.
— Мммммм — чу се гласът на Сали откъм възглавницата.
Изморил я бях. Когато си толкова млад, можеш да измориш дори курвите. Досега не бях пробвал комбинацията от жена и достатъчно свободно време, което да ѝ посветя. Открих, че комбинацията ми допада. Много са преимуществата да не чакаш реда си на опашка или да не бързаш, защото подпалената къща може да се стовари върху голия ти задник. А и тя го беше направила с охота! Това също бе ново за мен, пък макар и платено. В мрака можех да си представя, че е безплатно.
— Ако не съм забравил старогръцкия, а не съм, левкротата е чудовище, което говори с човешки глас и примамва плячката си. — Извих врат да я захапя за бедрото малко под задника. — А опитът ми показва, че всяко чудовище, което говори с човешки глас, е човек. Или е било човек.
Стъпалата ми висяха от леглото. Размърдах пръсти. Понякога това помагаше.
Посегнах към най-старата от книгите, които бях откраднал. Текст на Строителите за пластимасови платна, сбръчкан от някакъв стар пожар. Учените от Изтока биха платили в злато за текстове на Строителите, но аз се надявах да изкарам от книгата по-голяма печалба.
Учителят Лундист ме беше научил на техния език. Само след месец вече четях свободно на езика на Строителите и той взе да се хвали наляво и надясно колко съм бил умен, докато татко не го смълча с един прословутите си черни погледи. Лундист казваше, че владея езика им не по-зле от всеки друг в Разделената империя, но книгата, която бях откраднал, ми се струваше напълно неразбираема. Пълна беше с непознати думи.