Художникът убиец
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0561-1
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Художникът убиец». Краткое содержание книги:
Погълнат от спокойния, точен до педантизъм живот на художник реставратор, бившият израелски шпионин Габриел Алон се старае да забрави миналото. Но миналото няма да го остави, защото старият му шеф от Мосад — Ари Шамрон, ще направи и невъзможното, за да го привлече обратно в службите. Ще му предложи да се добере най-после до убиеца на сина си. След поредица терористични атентати в Европа Тарик е замислил убийството на световноизвестен политик на срещата на високо равнище във Вашингтон. Той може да бъде спрян само от Алон и неговата красива партньорка. Започва трескаво преследване, в което не се знае кой е ловецът и кой — дивечът. Художникът ще захвърли четката, за да отмъсти на убиеца на сина си.
„Безмилостен като хирургически скалпел…“
Спомни си какво му бе казал Кемел по време на срещата им във влака. Старият враг на Тарик — Габриел Алон — се бе върнал да помогне на Ари Шамрон да го открият. Но новината не го безпокоеше. В действителност той я приветстваше. Това щеше да направи дори още по-приятни следващите няколко седмици. Удаваше му се възможност да наруши техния така наречен мирен процес и едновременно с това да си уреди сметките с Габриел Алон!
Знаеше, че убийството на Алон няма да бъде лесно. Но докато скиташе по бреговете на Херенграхт, Тарик си даде сметка, че определено има преднина пред своя противник. Самият факт, че му бе известно, че Алон го издирва, му даваше чувството за надмощие. Ловецът трябва да стигне до плячката си, за да я убие. Ако Тарик изиграеше добре картите си, можеше да подмами Алон в капан. „И тогава ще го застрелям, както той стори с Махмуд“, зарече се палестинецът.
Разузнавателните служби залагаха на два основни начина, за да заловят някой терорист. Можеха да използват своите супер технологии, за да прихванат разговорите му, или да проникнат в организацията му, внедрявайки шпионин или като убедят някой от членовете й да им сътрудничи. Тарик и Кемел бяха много внимателни, когато общуваха. По възможност избягваха телефона и интернет мрежата, вместо това използваха куриери. „Като идиота, когото Кемел изпрати в Самос!“, помисли си Тарик със сарказъм. Не, те нямаше да могат да го проследят, като засекат разговорите му, така че трябваше да се опитат да проникнат в групата му. За една разузнавателна агенция беше трудно да проникне в някоя терористична група, а още по-трудно — в тази на Тарик. Неговата организация беше малка, здраво свързана и много мобилна. Хората му, посветили живота си на борбата, бяха много добре обучени и крайно лоялни. Никой от неговите агенти нямаше да го предаде на евреите.
Тарик можеше да се възползва от това преимущество. Той бе поръчал на Кемел да се свърже с всички агенти и да им даде простичка инструкция: ако забележат нещо необичайно, като следене или появата на някой непознат около тях, веднага да докладват за това. Ако Тарик се увереше, че е намесено израелското разузнаване, веднага щеше да се преобрази от преследван в преследвач.
Спомни си една операция, която бе ръководил, докато все още бе в Джихад ел Разд — разузнавателното крило на ООП. Беше идентифицирал един агент на Службата, който работеше под дипломатическо прикритие в Израелското посолство в Мадрид. Разузнавачът бе успял да вербува няколко души от ООП и Тарик реши, че е време да му отмъсти. Той изпрати в Мадрид един палестинец, който да се представи за дезертьор. Палестинецът се срещна с израелския агент в посолството и обеща да му предаде секретна информация за лидерите на ООП и техните лични навици. Отначало израелецът се отдръпна. Тарик обаче бе предположил реакцията му и бе предоставил на своя агент няколко верни и относително безвредни сведения — всичките вече известни на израелците. Разузнавачът повярва, че си има работа с истински дезертьор и се съгласи да се срещне повторно с палестинеца в едно кафене след една седмица. Този път Тарик отиде в Мадрид. Той влезе в кафенето в уреченото време, изстреля два куршума в лицето на разузнавача и спокойно излезе.
Тарик стигна до реката и пое по дигата към яхтата на момичето. Това убежище беше доста угнетяващо — вътре бе мръсно, пълно с дрога и сексуални принадлежности. Но пък бе идеалното място да се крие, докато планира нападението. Той прекоси палубата и влезе в каютата. Люковете на тавана бяха покрити от навалелия сняг и в салона беше студено. Тарик светна лампата, после включи малкия електрически радиатор. Чу в спалнята девойката да се размърдва под завивките си. Тази нещастница не бе като момичето, при което бе отседнал в Париж. Нямаше да липсва на никого, когато загинеше.
Девойката се обърна и го погледна. Кичурите на разчорлената й руса коса висяха пред лицето й.
— Къде беше? Тревожех се за теб.
— Просто се разходих навън — рече Тарик. — Обичам да се разхождам в този град, особено когато вали сняг.
— Колко е часът?