Тръпката

Че ще се дегизира, ще потърси работа под фалшиво име и саморъчно ще опита да разгадае някакво шибано мистериозно убийство? Честно, за кого, по дяволите, се мислеше — fucking Nancy Drew66?

Нямаше ли си вече достатъчно проблеми и без да си навлича допълнителни?

Нито пък беше действал разумно, като се опита да не изпъква…

О, не, естествено, той тотално беше превъртял, и то в лош момент.

Добра работа, HP!

Вратите на асансьора се отвориха, те излязоха и Франк посочи стъклена врата с логото на фирмата, абсолютно същата като тази на техния етаж.

Обикновено тук също имаше човек на рецепцията, но сега вратата беше заключена и Франк беше принуден да почука.

— Електронните ни карти не работят тук горе — прошепна той на HP. — Само Филип, секретарката му Ева и близнаците детективи имат достъп.

— Близнаците к’во?

— Шшш, по дяволите, не толкова високо! Ще разбереш…

Вратата отвори късо подстриган червенокос мъж, също облечен в костюм, който стоеше гладко като ръкавица по едрото му тяло.

— Здрасти, Елрой. Филип каза да се качим.

Франк направи половин крачка напред, но се спря във въздуха, след като червенокосият не понечи да се отмести.

— Не ти, само той — измърмори той и кимна към HP.

Франк отвори уста, за да възрази, но се спря.

— Успех тогава… — смотолеви той с крайчеца на устата си, докато HP минаваше покрай него.

Рецепцията приличаше на тази на долния етаж. Малка, стилно обзаведена чакалия с няколко стола със стоманени тръби и кожена тапицерия, плюс обичайния избор от лайфстайл списания. После беше самото рецепционно бюро от матово стъкло, а зад него имаше две по-малки заседателни зали. Но с изключение на това този етаж изглеждаше по-различно. Вместо открития просторен пейзаж, ограден само със стъклени стени, тук имаше заключена стоманена врата с четец от едната страна.

Дискретният малък глобус на камерата наистина беше подобен на този на долния етаж, но тъй като таванът тук беше по-нисък, HP го виждаше толкова ясно, че даже му се стори, че забелязва как обективът вътре се мърда така, че да следи движенията им.

Той преглътна тежко няколко пъти, но все още усещаше устата си пресъхнала.

Вместо да извади карта, червенокосият просто притисна десния си палец към четеца. Лампичката на индикатора светна от червено в зелено и HP чу бръмченето на мотора на автоматичната ключалка. По някаква причина не можа да потисне потръпването, което премина през тялото му.