Убиец

15.

Ан гард, Кейт!

Един час по-късно същата вечер Хана се въртеше пред странната модернистична къща на семейство Монтгомъри и чакаше Майк да се появи. По-рано следобед тя се беше обадила на баща си, за да го пита дали вечерта може да отиде в библиотеката да учи за контролното по френски… без Кейт. Обясни, че трябва да е сама, за да успее да запамети дългия списък с неправилни глаголи.

— Хубаво — отвърна рязко баща й. Слава богу, че вече не прилагаше толкова строго правилото „навсякъде с Кейт“ — предишния ден беше позволил на Хана да отиде сама да избере подаръка за партито на Мередит. Изглежда, че беше позволил и на Кейт да пазарува сама… в същия магазин. Веднага, щом Хана получи позволение от баща си, тя прати есемес на Майк, в който искаше да излезе на среща с него… само двамата. Баща й нямаше да умре, ако не знае всичко.

Тя погледна към прозореца и малките кубични лампи над входната врата на семейство Монтгомъри. От години не беше идвала в къщата на Ариа и беше забравила колко е странна тя. На предната й стена имаше само един прозорец, разположен леко под ъгъл над стълбищата. От друга страна задната й стена беше изцяло покрита с прозорци, от първия до третия етаж. Веднъж, когато Хана и останалите момичета се бяха събрали в бърлогата на Ариа, за да гледат семейство елени, които се разхождаха в задния им двор, Али се загледа в огромните прозорци и цъкна с език.

— Не ви ли е страх, че хората ще ви шпионират? — Тя я смушка леко с лакът. — Но пък сигурно твоите родители нямат никакви тайни, които да крият от останалите, нали? — Ариа се изчерви и излезе от стаята. Тогава Хана не разбра защо приятелката й се разстрои толкова, но вече знаеше — Али беше открила, че бащата на Ариа си има любовница и я измъчваше с тази информация по същия начин, както мъчеше Хана с повръщането й.

Каква кучка.

Майк се появи на входната врата. Беше облякъл тъмни дънки, дълго вълнено палто с вдигната яка и носеше огромен букет от рози. Хана усети лек гъдел в стомаха си. Не че се вълнуваше от срещата или нещо такова. Просто й беше много приятно да получи цветя в този сив зимен ден.

— Страхотни са — каза тя, докато Майк отваряше вратата. — Но нямаше нужда.

— Добре. — Майк притисна цветята към гърдите си и целофанът изскърца. — Тогава ще ги дам на другата си приятелка.

Хана го хвана за ръката.

— Да не си посмял! — Това определено не беше смешно, не и след номера с Хана и Кейт, който беше извъртял на партито на Мередит. Тя забарабани с пръсти по волана на своя приус. — И така. Къде отиваме?