Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Но ти си ме виждала и преди.
Но не и гол. И не отзад.
— Да, но не е възпитано да се нахълтва така.
— Няма проблем. Изглеждаш разстроена.
Сериозно?
— Ами… имах ужасен ден — процедих аз през стиснати зъби. — Брат ми изчезна безследно, а вещиците върколаци в Шривпорт убиха… ъм, вицепрезидента на тамошната глутница върколаци и… ръката й лежеше насред цветната леха. Някаква ръка, всъщност нямам представа чия. Белинда е в болница. Джинджър е мъртва. Имам нужда от душ — завъртях се на пета и се отправих към стаята си. Влязох в банята, свалих всичките си дрехи и ги хвърлих в коша за пране. После прехапах устната си от болка, като наказание за собствената си лудост, и чак тогава се пъхнах под горещия душ.
Знам, че студените душове са по-подходящи за подобни случаи, но горещата вода ми доставяше удоволствие и отмора. Намокрих косата си и посегнах към сапуна.
— Нека ти помогна — каза Ерик и дръпна завесата настрана, за да влезе при мен под душа.
Издадох странен звук, нещо средно между хълцане и писък. Беше събул джинсите си и се намираше в същото състояние като моето. При мъжете признаците са очевидни. Резците му също стърчаха. Почувствах се засрамена, уплашена и абсолютно готова да му се нахвърля. Докато стоях като паметник, парализирана от бушуващите в мен емоции, Ерик взе сапуна от ръцете ми, разпени го между дланите си, остави го обратно в сапунерката и започна да мие ръцете ми, повдигайки ги една по една, за да стигне и до подмишниците; после плъзна длани надолу, като умело избягваше гърдите ми — които впрочем трепереха като жадни за ласки кученца.
— Някога правили ли сме любов? — попита той.
Поклатих глава. Все още нямах сили да говоря.
— Значи съм бил голям глупак — каза той и взе да търка корема ми с въртеливи движения. — Обърни се, любима.
Подчиних му се и той се зае с гърба ми. Имаше много силни и ловки пръсти. Когато Ерик приключи, аз притежавах най-чистия и най-отпуснат чифт лопатки в целия щат Луизиана.
Но лопатките ми бяха единствената спокойна част от тялото ми. Либидото ми скачаше надолу-нагоре като обезумяло. Щеше ли това да се случи наистина? Отговорът клонеше към да, тревожно констатирах аз. Ако мъжът в банята ми беше истинският Ерик, със сигурност щях да намеря сили да го отблъсна. Щях да му наредя да изчезне още в мига, когато отметна завеската. Истинският Ерик щеше да довлече под душа ми пълния си комплект от власт, амбиции и политически интереси — все неща, които нито разбирах, нито харесвах особено. Но пред мен стоеше един различен Ерик — не вироглавият и груб вампир, когото познавах, а един прекрасен Ерик, който ме желаеше, който жадуваше за мен. Имах нужда от него в този хладен и равнодушен свят, който често демонстрираше пренебрежението си към мен. Съзнанието ме всеки момент щеше да изключи и да предаде щафетата на тялото. Усетих как част от Ерик се отърка в гърба ми, а самият той не беше помръднал от мястото си. Майчице мила!
После започна да мие косата ми с шампоан.
— Ти трепериш… Страхуваш ли се от мен?
Замислих се. И да, и не. Само че нямах никакво намерение да се впускам в дълъг дебат около всичките „за“ и „против“. И без това водех мъчителна вътрешна борба със себе си. Разбира се, бих могла да поспоря с Ерик относно моралния аспект на секса без любов. Както и да му напомня, че не бива да бъде груб с мен. Не че очаквах да ме пребие или нещо подобно, но неговата мъжественост (както я наричат в любимите ми любовни романи — а и в конкретния случай би могло да й се добави и някое прилагателно като „набъбнала“ или „пулсираща“) представляваше плашеща перспектива за една неопитна жена като мен. Чувствах се като автомобил, който до този момент е бил управляван от един-единствен шофьор… а новият му собственик възнамерява да участва с него на „Дайтона 500“.
О, по дяволите с размишленията!
Взех сапуна и го разпених между пръстите си. Пристъпих към Ерик и притиснах вироглавия палавник към корема му, за да достигна с ръце абсолютно разкошния му задник. Срамувах се да го погледна в очите, но той ясно ми даде да разбера, че е във възторг от реакцията ми. Разтвори послушно крака и аз го измих — много старателно и много педантично. Той започна да стене и леко да се поклаща напред-назад, а аз насочих вниманието си върху гърдите му. Поех дясното му зърно между устните си и го засмуках. Очевидно му хареса, и то много, защото дланите му се сключиха на тила ми и той леко притисна главата ми към себе си.