Исус е влюбен в мен
- Автор: Зафир Давид
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-19-7
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Исус е влюбен в мен». Краткое содержание книги:
ЗАБАВЛЕНИЕТО Е НАПЪЛНО ГАРАНТИРАНО
— Хората ще бъдат съдени за всички техни действия. Който е бил добър, ще отиде в небесното царство.
— А останалите? Какво ще правят те, когато нашият свят вече няма да го има?
— Според откровението на Йоан, останалите ще отидат завинаги в огненото езеро.
— Звучи сякаш няма да им е много комфортно там — казах, усещайки, че ме побиват тръпки.
— Така и би трябвало да бъде.
— Всичко това наистина ли го има в Библията?
Михи кимна.
— Но нали Бог е добър? — попитах.
— Това е същият този Бог, който по времето на Ной е сътворил потопа, направил е на пух и прах Содом и Гомор, а с бедствията е докарал на египтяните чудесна икономическа криза.
— Не съм сигурна дали обичам този Бог — казах тъжно.
— Ако наистина има книга на живота, в този момент там се записва и изречението, което ти току-що каза.
— О, не! — извиках.
— Мисля, че е по-добър онзи Бог, който е помогнал на Давид срещу Голиат — каза Михи.
— Не е ли един и същ?
— Този въпрос е докарал мигрена на хиляди теолози.
— А ти как мислиш? Кой е истинският Бог?
— Надявам се това да е милостивият, но ако човек се огледа наоколо…
Той не продължи мисълта си. Не желаеше да произнесе на глас съмненията си в собствената си вяра, за да не им придаде образ.
Все пак така изложени, фактите ми дадоха с прискърбие да разбера: Исус беше на земята и считаше, че за мисията, за която му предстоеше да се подготви, може да бъде прочетено в Библията. Това, със Страшния съд, май беше мисията му. Светът, такъв, какъвто го познавах, щеше да рухне. А в тази тъпа книга на живота със сигурност имаше много лоши неща за мен. Това значи ли, че съм обречена на вечен живот в огненото езеро?
Глава 31
Гавраил цяла нощ се тревожеше за Исус. Не за това, че ще му се случи нещо, не, а че тази проклета Мари му е завъртяла главата и така е объркала Божиите планове. Той горчиво се упрекваше, че е оставил месията да излезе и не го е последвал. Но нощта, прекарана със Силвия, беше просто великолепна. Пък и плътта му беше не само стара, но и слаба и извънредно послушна.
Когато в седем часа сутринта Исус най-после се прибра в дома на пастора, Гавраил едва се въздържа да не се отнесе към него като към своите конфирманти. Колкото се може по-спокойно, но все пак с една идея по-строго, той попита Исус:
— Къде беше?
— Танцувах салса.
На Гавраил му трябваше известно време, докато успее да затвори зяпналата си от изумление уста.
— Беше много хубаво — отбеляза Исус и се усмихна ободрено.
Боже мой, запита се Гавраил, дали е истина неговото абсурдно предположение, наистина ли месията има чувства към Мари? Тази, която в часа по конфирмация с нейните хленчения и любовни терзания едва не принуди Гавраил да й смени вероизповеданието? Само за да не му се налага да я търпи повече.
Гавраил просто трябваше да разбере какво се беше случило. Исус имаше да изпълнява мисия и не биваше някакви си чувства да му попречат!
— Ти… ти изпитваш ли нещо към тази жена? — попита внимателно Гавраил.
Исус бе неприятно засегнат от този въпрос. Той не обичаше да говори за чувствата си, но тъй като никога не беше лъгал през живота си и не искаше да го прави и сега, каза:
— Тя ме вълнува така, както никой досега не го е правил.
На Гавраил му идеше да крещи! Идеше му да откачи! С ангелска сила да се върне в миналото и да направи така, че Мари никога да не се беше раждала! Но тъй като вече не беше ангел, а само човек, той се ограничи с въпроса:
— По… по какъв начин?
— Още от малък всеки гледа на мен като на Божи син, — обясни Исус — а Мари… тя гледа на мен някак си различно.
— Като на танцьор по салса? — попита горчиво Гавраил.
— Като на съвсем обикновен човек.
— Но ти не си обикновен човек — възрази Гавраил.
— И аз това й казах — подсмихна се Исус.