Исус е влюбен в мен
- Автор: Зафир Давид
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-19-7
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Исус е влюбен в мен». Краткое содержание книги:
ЗАБАВЛЕНИЕТО Е НАПЪЛНО ГАРАНТИРАНО
Между два танца той ме погледна сияещо:
— Не предполагах, че натоварването на тялото, което не е свързано с работа, може да доставя такова удоволствие. — После допълни много по-сериозно: — И че е толкова хубаво просто да бъда Йешуа.
Глава 28
След като клубът по салса хлопна кепенците, се отправихме към езерото, за да видим изгрева. Вечерта беше минала така страхотно, че ми се щеше програмата да е пълна! Ако трябва да съм точна: за мен това беше най-страхотната вечер от години.
Седнахме на мостчето. Да, имахме си вече нещо като наше място. Романтично местенце, което беше идеално за наблюдаване на изгрева… и за първа целувка… такава хубава, нежна целувка… Боже мой! Сега не биваше да мисля за такива неща! Всъщност, никога! За наказание сама се пернах по главата.
— Какво има? — попита Йешуа, объркан от саморазправата.
— Нищо, нищо, просто някакъв комар… — отговорих престорено.
Йешуа понечи да охлади краката си в езерото и си събу обувките. Тогава видях, че има следи от рани по ходилата му.
Хлъцнах. Някога там са били забивани пирони.
— Сигурно ужасно е боляло — изтръгна се неволно от мен.
Йешуа ме погледна строго. Бързо извърнах поглед. Някаква граница ли бях прекрачила?
— Нали щях да съм си Йешуа — напомни той.
— Вечерта… вечерта е към края си — отговорих. След тази гледка вече с мъка успявах да прогоня от мислите си картините от филма на Мел Гибсън за разпъването, които — на всичкото отгоре — биваха озвучавани в главата ми със саундтрака на „Исус Христос суперзвезда“.
Повече не можех да се самозаблуждавам, че мъжът до мен не е Исус. Това много ме натъжи. А толкова ми се искаше да мога да продължа да се самозаблуждавам.
Йешуа погледна към утринния здрач и кимна:
— Да, вечерта е към края си.
Стори ми се, че усетих тъга в гласа му.
Той леко топна краката си във водата.
— Как… как си издържал на тази болка? — попитах. Това ме интересуваше твърде много, за да мога да мълча.
Йешуа продължаваше да гледа втренчено небето, просто не му се говореше за това. А аз, тъпата крава, май наистина бях прекрачила някаква граница с тези въпроси. И тъкмо отново да се ударя по главата, Йешуа отговори:
— Моята вяра в Бог ми помогна да понеса всичко.
Този отговор прозвуча малко декламаторски и заучено, за да бъде самата истина.
— През цялото време ли си вярвал в Бог, въпреки мъченията? — продължих да разпитвам.
Той мълчеше. Очевидно размишляваше. Най-после отговори е меланхоличен тон:
— Eloi, Eloi, lema sabachthani.
— Моля? — попитах изумено.
— Псалм от Давид — отговори той.
— Аха… — смотолевих. Естествено, не разбрах нито една дума. Но очевидно този псалм не беше свързан с голия танц на Давид.
— Това означава: Боже, Боже, защо ме изостави? — каза тихо Йешуа.
— Това… това… звучи тъжно — казах.
— Извиках това на кръста, преди да умра. — Сега очите му бяха изпълнени с болка.
В този миг отново ми стана много жал за него. Безкрайно жал. Толкова много, че отново протегнах ръката си към неговата. Този път той не я отдръпна. Внимателно докоснах ръката му. Той все още не я отдръпваше. После я хванах, здраво.
Така седяхме там — Йешуа и аз — ръка за ръка, мълчаливо, на мостчето и гледахме изгрева над Малентското езеро.
Глава 29
Сатаната отдавна не беше изпитвал онова познато, подобно на огън въодушевление. Най-после финалната битка щеше да настъпи. Внезапно животът отново придоби смисъл.
Най-напред той реши да се заеме с хората, на които смяташе да даде свръхестествена сила, като така ги превърне в свои апокалиптични ездачи. На първо място в неговия списък с кандидати под името „Война“ стоеше 43-тият американски президент, който тъкмо в този момент скучаеше в своята резиденция в Кенебънкпорт. Като втори ездач от списъка, с името „Болест“ се мъдреше един кардинал, който обясняваше на африканците, че е изключително добра идея да се въздържат от употребата на презервативи. А за ездача „Глад“ сатаната избра онзи топ модел, която правеше кастинг шоута, на които внушаваше на кльощавите момиченца, че са разплути мазни чудовища.
Четвъртият ездач, Смъртта, него нямаше нужда да го избира, тъй като той си работеше от самото сътворение на света. Сатаната реши да го потърси, когато му дойде времето. Освен Бог, Смъртта беше единственото същество, което той не обичаше да среща в тъмното.