Новолуние
- Автор: Макдоналд Иън, Макдональд Йен
- Серия: Луна #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Новолуние». Краткое содержание книги:
— Качеството на звука е забележително — каза той и пренастрои лещата си така, че отново да вижда от мястото си.
— Благодаря — казва Коби Асамоа. Той е едър мъж — висок и широкоплещест. В сравнение с него Лукас Корта приличаше на бледа сянка. Вдигна едната си ръка, и мухата кацна върху нея.
— Може ли?
Насочена от мисълта на Лукас, мухата литна от ръката на Коби и се приземи на неговата. Той вдигна животинката на нивото на очите си, за да я разгледа.
— Би могло да убие всички ни, докато спим. Харесва ми.
Лукас Корта подхвърли мухата във въздуха и проследи с поглед как тя отлита нагоре по продължението на един от зелените, влажни стълбове, докато не се изгуби от поглед.
— Ще я купя.
— Срокът им на живот е по три дни — каза Коби.
— Ще ми трябват тридесет бройки.
— Можем да доставим десет, а останалите ще принтираме на място.
— Споразумяхме се.
Спътникът на Коби Асамоа изпраща цената на Токиньо, който на свой ред я прожектира върху лещата на Лукас. Баснословна сума.
— Одобри плащането — заповяда Лукас.
— Ще ви чакат на гарата — каза Коби. Широкото му, открито лице отново се отпусна. — С цялото ми уважение, господин Корта, няма ли да ви излезе прекалено скъпо — и то само за да държите сина си под око?
Лукас Корта се засмя на глас. Смехът му беше дълбок и отекваше мелодично като музика. Резкият звук стресна Коби Асамоа. Патиците и жабите във ферма пет от градината Обуаси замлъкнаха.
— Кой казва, че ги купувам заради това?
Хейтор Перейра остави мухата да пребяга през ръката му. Миниатюрните ѝ бодливи крачета гъделичкаха тъмната му, набръчкана кожа. Накъдето и да обърнеше ръка, асамоанската муха се изкатерваше до най-високата ѝ точка.
— Искам да поддържате наблюдение през цялото денонощие — заповяда Лукас.
— Разбира се, сеньор. Кого следва да наблюдаваме?
— Брат ми.
— Карлиньос?
— Рафаел.
— Разбрано, сеньор.
— Искам да бъда осведомен за всяко негово действие — кого чука, кога пърди, как се разпорежда с финансите си. Абсолютно всичко. Майка ми не бива да разбира за това. Никой, освен теб и мен, не бива да знае.
— Разбрано, сеньор.
— Токиньо ще ти изпрати документите. Искам да ги обработиш лично. Ти и никой друг. И искам да ми изпращаш ежедневни кодирани доклади по спътниците ни.
Лукас забелязва изражението на недоволство, което се изписва по лицето на Хейтор Перейра. Хейтор беше бивш бразилски морски офицер, когото уволниха, щом Бразилия приватизира въоръжените си сили. Прогонен от морската шир, той я беше заменил с луната, където — както още много бивши военни — си беше основал частна охранителна фирма. Времената, през които Адриана се бореше да откъсне Корта Хелио като ребро от гръдния кош на Метали Макензи бяха кървави и опасни дни, изпълнени с оспорване на територии, дуели на честта и битки между различните фракции. Времена, през които юридическите спорове се решаваха лесно и бързо с помощта на нож в тъмното. Хора, които живееха животите си, натъпкани един до друг, и дишаха същия въздух. Хейтор Перейра бе спасил Адриана Корта от много остриета. Лоялността, смелостта и честта му не подлежаха на съмнение. Но те нямаха никакво значение. Корта Хелио се беше преустроила с времето. Но недоволството, което Лукас видя, не беше породено от това или пък от бъдещата употреба на наблюдателната муха. Хейтор бе ядосан, че пропускът му на партито по случай лунното бягане го бе поставил в такова неизгодно положение. Заради онзи инцидент Лукас можеше да го принуди да направи каквото си поиска.