Обвинена в убийство
- Автор: Хименес Марк
- Серия: Скот Фени #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978954769-2428
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обвинена в убийство». Краткое содержание книги:
— Значи ще се явиш?
— Разбира се. И пак ти казвам: не вярвам, че Трей е имал връзка с Тес.
Самият факт, че Ребека бе приела да се подложи на детектора на лъжата, говореше достатъчно на Скот. Но имаше още нещо, което той държеше да научи за бившата си жена.
— Защо отначало не ми каза истината? Как действително си се чувствала?
Двамата се разхождаха по плажа, далеч от любопитни уши.
— Скот, ние, жените, се научаваме още като момичета да лъжем мъжете.
— Но защо?
— За да оцелеем. За да не нараним крехката психика на мъжа до нас, за да не загубим и него, и мястото си в живота.
— И мен ли си ме лъгала така?
— Не.
— А сега лъжеш ли ме?
— Не.
— Откъде да съм сигурен?
— Не можеш да си сигурен. Мъжете никога не знаят кога ги лъжем. Но не искат и да знаят. Не им е по силите да приемат истината.
Скот помълча, после каза:
— Мисля, че трябва да се явявате на детектор на лъжата преди сватбата.
— Ще намерим начин да излъжем и него, бъди сигурен! Лъжа и истина, добро и зло, черно и бяло — това са понятия от мъжкия свят. Ние, жените, живеем в отсенките на сивото.
— Надявам се Бу и Шами да не лъжат мъжете.
— Ще ги лъжат.
— Не искам да бъде така.
— Тогава се върни във „Форд, Стивънс“, Скот, и изкарвай милиони, за да не им се налага да го правят. За да не са принудени да се състезават всеки ден за някой мъж.
— Като те слушам, си мисля, че май си знаела за Трей и Тес?
— Не, но подозирах.
— Смятам да говоря с Тес — каза Скот.
— Кога?
— Утре.
— Защо?
— Защото мисля, че убиецът е някой, свързан с голфа.
17
В американската правораздавателна система има четири защитни механизма, които пазят обвиняемия от съдебна грешка: окръжният прокурор, голямото жури, съдията по делото и съдебните заседатели.
В Тексас обаче прокурорът и съдията лесно стават жертва на политическа целесъобразност. Все пак те заемат изборна длъжност. От самото начало шумът около някое убийство на знаменитост замъглява безпристрастността на съдебните заседатели. Присъдата им е внушена още преди да са я произнесли. Всеки адвокат знае, че няма такова нещо като напълно безпристрастен съдебен заседател. Всички са пристрастни. Единствената надежда на невинния обвинен си остава голямото жури.
В Тексас обаче и тази надежда често е измамна.
Големите журита в този щат се подбират на принципа на „ключовата фигура“: съдията, определен да води делото, назначава трима квестори (т.е. трима свои близки приятели) и им възлага да подберат дванайсетте души (техни приятели), които да са въпросното голямо жури. Досега само няколко съдии, отчитайки неизбежно заложената в тази система на подбор субективност, са предпочитали да определят дванайсетте на случаен принцип по избирателните списъци на окръга, но те са малцинство. Все пак подобно саботиране на системата води до невъзможност за кариерно израстване.
Докато съдия Шелби Морган бе твърдо решена да израсне в кариерата.
Скот седеше на първия ред и наблюдаваше дванайсетте приятели — голямото жури на окръг Галвестън, — събрани в съдебната зала тази сутрин. Всичките бяха бели, което само по себе си не беше нарушение на Конституцията.
Ребека Фени също беше бяла. Само един от тях носеше вратовръзка, останалите бяха облечени със спортни ризи и дънки. Един беше собственик на италиански ресторант, друг — на магазин за мебели, трети — на застрахователна агенция. Имаше и зъболекар, и мениджър на инсталация в петролните рафинерии. Всички до един бяха островитяни кореняци и заедно приличаха по-скоро на членове на Ротарианския клуб на своя сбирка, отколкото на голямо жури, призовано да прецени дали една американска гражданка трябва да бъде изправена на съд за убийство.
Не че изглеждаха злонамерени. Всъщност те по нищо не се отличаваха от който и да било местен жител, когото можеше да срещнеш на улицата — мъже, които се усмихваха, правеха път на дамите, поздравяваха се в супермаркета, помагаха си при спукана гума или изтощен акумулатор, ходеха редовно на църква. Обикновени, порядъчни хора, които обичаха своя град и своята общност от себеподобни.
И като всички обикновени, порядъчни хора се бояха от престъпниците.
Бяха чели статии и гледали репортажи за всевъзможни жестоки, глупави, напълно безсмислени престъпления, каквито се извършваха всеки ден в Америка, и с основание се страхуваха. А като не бяха в състояние да опазят острова си от престъпници, те правеха онова, което беше по силите им, за да допринесат поне малко за безопасността му: изпращаха на съд всеки, когото окръжният прокурор им предложеше на вниманието. И защо не? В края на краищата те бяха гласували за този окръжен прокурор. Имаха му доверие. Ако прокурорът бе решил, че еди-кой си трябва да бъде изправен пред съда, кои бяха те, че да спорят с него? Те не бяха юристи! А той беше. И им беше обещал да пази острова от престъпници.