Танц с остриета

— Вече ти казах, че някога бях член на Съвета на маговете. Всъщност преди няма и шест месеца. Официалната ни линия е ненамеса в политическите дела, но това е глупост. Нашите очи са навсякъде, особено край кралете и техните столици. Когато избухна войната между гилдиите и Трифектата, на мен ми бе възложено да наблюдавам конфликта. С помощта на злато и магия научих за всеки първомайстор, целите му и способностите. С течение на годините отегчението ми нарастваше, затова започнах да оформям различни планове. Аз не бях от висшите членове, напротив. Силата ми не отстъпваше на мнозина, но годините ми бяха малко. Нямам достатъчно сиви коси, ако предпочиташ да се изразя така. Освен това ми се носеше репутация на размирник.

— Колко шокиращо — промърмори Велиана. Той се засмя и продължи:

— Не ми казваха нищо за причината, поради която ми е възложено да следя престъпния свят на Велдарен. Освен това не ме наблюдаваха изкъсо, затова започнах да се замислям над различни интересни идеи. Доходоносни идеи. Наскоро измислих план, за който бях сигурен, че ще проработи. Успехът му не бе гарантиран, разбира се. Замисълът носеше известен риск за онзи, който щеше да се опита да го изпълни, но в ценността му не се съмнявах. Тази глупава война нямаше да спре сама, не и преди Трен Фелхорн да умре. А аз бях открил начин да сложа край. Когато се опитах да убедя висшите членове на Съвета в правотата си, те ми наредиха да не се намесвам. В успеха аз виждах планини злато, но златото не означава нищо за тези сбръчкани негодници. Те искат влияние, власт и информация. Златото допринася за всичко това, но не е истинската им амбиция.

— Аз се заех да изпълня плана си и без тяхното одобрение. Тогава осъзнах за колко опасен ме смятат. Неколцина от информаторите ми се оказаха хора на други, по-висши съветници. Опитът ми да убия Фелхорн докара единствено прогонването ми. Те ми отнеха името, Велиана. Откраднаха го със заклинание, нарекоха амбициите ми глупашки, а желанието ми за злато — младежка наивност. Заслужаваш да останеш безименен, рекоха те, защото си глупак. Макар че те са онези, които отказваха да видят могъществото, което тази възможност криеше, и богатствата, които подземният свят на Велдарен придобива всяка нощ.

— Дойдох тук, за да им докажа, че грешат. Те искат власт — аз ще притежавам влияние, каквото те не са и сънували. Те се присмиват на златото — аз ще събера повече, отколкото са си представяли. Твоята гилдия бе идеална за замисъла ми, Велиана. Най-малката, най-слабата, най-лесна за покоряване. И аз имам готов план. Всъщност, той не е само един. Това е само началото. Двамата ще превземем Пепелявата гилдия и ще я превърнем в могъща сила, срещу която никой не ще се осмелява да се изправи. Но ще се нуждая от помощник. За да постигнем целта си, ще трябва да убием мнозина, може би стотици. Това притеснява ли те?

Тя се замисли над думите му. Това обясняваше много от чудатите му умения. Разбира се, възможно бе да лъже, но дори и в този случай това не променяше предателството на Гарик. Що се отнася до въпроса му…