Кодекс 632 [bg]

— Аха! — възкликна дебеланката с очилата. — Значи все пак Розетският камък е бил ключът за разчитането на йероглифите…

— Спокойно — помоли Томаш с вдигната дясна ръка. — Спокойно. — Направи драматична пауза. — Розетският камък имал три проблема. — Вдигна палец. — Първо, бил повреден. Гръцкият текст бил относително запазен, но липсвали основни части от демотическия и най-вече от йероглифния. Половината от редовете с йероглифи липсвали, а останалите четиринайсет били частично унищожени. — Вдигна показалеца си. — Съществувал и друг проблем. И двата текста за дешифриране били написани на древноегипетски, език, за който се предполагало, че не се говори от поне осем века. Учените успели да разберат кои йероглифи отговарят на определени гръцки думи, но не знаели как звучат. — Прибави трети пръст. — Последният проблем бил свързан с утвърдилата се сред учените идея, че йероглифите са семаграми, при които всеки символ се асоциира с определено значение, а не фонограми, при които на всеки символ съответства звук, както е с нашата фонетична азбука.

— Тогава как са дешифрирали йероглифите?

— Първият пробив в разкриването на загадката на йероглифите бил направен от един необикновен англичанин, Томас Йънг, който на четиринайсет години вече владеел гръцки, латински, италиански, староеврейски, халдейски, сириакски, персийски, арабски, етиопски, турски и… ммм… момент…

— Китайфински? — опита се да подскаже шегаджията на групата.

Всеобщ смях.

— Самаритянски — спомни си Томаш.