66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
— И къде е той сега? — попита Исак.
— Точно сега ли? — отвърна Харпа.
Исак кимна.
— Нямам представа — отвърна тя. — Вторник вечер… Сигурно си е вкъщи. Сигурна съм, че не е бил на демонстрацията. Той живее в една от новите кооперации в Квартала на сенките, на няколко преки оттук.
— Той знае ли къде са парите, според теб?
— Може би — каза Харпа. — Най-вероятно.
— Хайде да го питаме — предложи Исак.
Синдри се усмихна. Подпухналата кожа под очите му се набръчка.
— Ами да! Доведи го тук да ни разкаже къде са скрили парите онези крадци. А и да обясни защо се е отнесъл така с теб. С всички ни, всъщност.
— Да! Пък аз ще му размажа мутрата! — изломоти Фрики.
В първия момент Харпа бе на път да откаже. Габриел никога не би разказал на група пияни непознати за подробностите по заплетената мрежа от заеми, които „Одинсбанки“ бе отпуснала на други компании. Дори да им разкажеше, те не биха го разбрали. Но от друга страна… От друга страна, защо пък Габриел да не се срещне с хората, които прецака? Защо и той да не признае вината си, както направи тя преди малко? Защо не, по дяволите!? Онова копеле заслужава точно това. Заслужава го и още как! А и отмъщението става по-вкусно, когато си обърнал две брендита.
— Добре — каза Харпа, — но няма да е лесно. Не знам как да го накарам да дойде тук.
— Не можеш ли да му кажеш, че искаш да обсъдите нещо? — предложи Синдри.
— В заведение — да, или у тях, но не в къща, пълна с непознати.
— Тогава го извикай на среща в някой бар, а ние ще го пресрещнем по пътя — предложи Исак — и ще го доведем тук.
Харпа обмисли предложението на Исак.
— Става — каза тя. — Ще опитам.
Беше почти полунощ. Баровете в Рейкявик още бяха отворени, но нямаше да е лесно да изкара Габриел от дома му.
Харпа извади мобилния си телефон и набра номера му. Изненада се, че не го е изтрила от списъка, при положение, че искаше да го изтрие от живота си.
— Да? — отговори прегракнал глас.
— Аз съм. Трябва да се видим. Веднага!
— Уф… колко е часът? Точно бях заспал! Какво ти става!?
— Много е важно!
— Хайде утре тогава…
— Не! Трябва да се видим сега!
— Харпа, да не си пияна? Напила си се, нали?
— Изобщо не съм пияна! — сопна му се Харпа. — Но съм уморена и разстроена и искам да се видим.
— Какво става? Кажи ми по телефона.
Главата на Харпа бе размътена, но в нея се зароди една идея.
— Такива неща не се казват по телефона.
— Господи, Харпа, да не си бременна!?
Габриел явно бе стигнал до същата идея.
— Казах ти — не по телефона. Ела в Б-5 след петнайсет минути.
— Добре — каза Габриел и затвори.
Харпа прибра телефона си.
— Готово.
Б-5 беше бар на „Банкастрайти“ — улица, която се изкачваше на изток по хълма от „Аустурвьолур“, площадът пред парламента, до „Лаугавегур“, главната търговска улица в града. С Габриел Орн често ходеха там с приятели в петък вечер.
— Знам откъде ще мине, можем да го пресрещнем.
— Хайде — каза Фрики.
Апартаментът на Синдри се намираше на „Хверфисгата“ — мръсна уличка, успоредна на „Банкастрайти“ и „Лаугавегур“ от страната на залива. Когато излязоха навън, Харпа се почувства ободрена от чистия въздух. Стресът и неприятните емоции от последните месеци сякаш се стопиха. Да, за всичко бяха виновни банкерите и политиците, но един-единствен човек бе съсипал живота на Харпа.
Габриел Орн.
След броени минути той щеше да се изправи лице в лице срещу нормалните, почтени хора, които акулите като него презираха толкова много. Щеше да се опита да се измъкне, но тя нямаше да му позволи. Щеше да го застави да ги погледне в очите, да им се извини и да им обясни защо е такова лайно.
Студът не отрезви Харпа, напротив — изпълни я с енергия. Тя поведе останалите с бърза крачка. Скугахверфи, Кварталът на сенките, беше построен наскоро и се състоеше от високи луксозни сгради, наредени по брега на залива. Само няколко блока бяха завършени, преди строителите да фалират — те гледаха към недостроените си събратя и сградите за срутване около тях, каквато бе кооперацията на Синдри. Харпа бе само на стотина метра от мястото, където Габриел Орн щеше да пресече „Хверфисгата“ на път към Б-5.
Валеше лек сняг. Беше късно, но по улиците още имаше хора, превъзбудени от демонстрацията. В подножието на хълма, близо до парламента, се виждаше горяща кофа за боклук, около която се въртяха качулати силуети. Някъде гръмна пиратка.
Харпа поведе останалите по една странична уличка към маршрута, по който Габриел щеше да се появи. И наистина, след малко го видя: вървеше, забил поглед в земята.