66 градуса северна ширина

— Аз също съм без работа като Фрики.

— Господи! — обади се Синдри. — И ти ли!?

— А какво работеше преди? — попита тихо Исак.

Харпа усети как се изчервява. Обля я вълна на притеснение, срам, вина. Всички я гледаха с очакване, но тя отбягваше погледите им, забила очи в брендито пред себе си, скрита зад тъмния си къдрав бретон.

Настъпи неловко мълчание. Бьорн се покашля. Тя вдигна глава и го погледна в очите.

Харпа трябваше да приеме каква е била и какво са направили хората като нея. Трябваше да си признае, че и тя е била използвана.

— Бях банкер. Работех в „Одинсбанки“ допреди два месеца, когато гаджето ми ме уволни. И някак си не успях да се докопам до големите пари като другите банкери. Всичките ми спестявания отидоха за акции в „Одинсбанки“, които в момента не струват нищо.

— Не усети ли накъде отиват нещата? — попита Исак.

— Не, нямах представа — отговори тя. — Вярвах на всичките лъжи: че ние сме финансови гении, че сме по-млади, бързи и умни от всички други, че сме финансовите викинги на двайсет и първи век, че поемаме преценени рискове и печелим от това, че богатството само нас чака, че това е само началото на възхода ни, а не краят му — Харпа поклати глава.

— Но явно не бях права. Съжалявам!

Отново настъпи мълчание.

— Капитализмът носи семето на собствената си разруха — заяви Исак. — И това е толкова вярно днес, колкото е било преди сто и петдесет години, когато Маркс го е казал. И ти си писал за това, Синдри.

Синдри кимна. Явно му стана драго от препратката към книгата му.

— Тя поне съжалява — каза той.

— Всички сме прецакани — обади се и Бьорн, — без изключение.

— Не можем ли да направим нещо? — попита Фрики. — Понякога ми идва да ги пребия всичките тези копелдаци.

— Напълно те разбирам — каза Бьорн. — Политиците няма да си мръднат пръста, нали? Да не мислите, че Олафур Томасон ще прати всичките си дружки в затвора? Да, назначават разни специални прокурори, но никога няма да приклещят банкерите — те всички се покриха в Лондон и Ню Йорк. А сега искат с нашите пари да оправят техните бакии.

— Така е — каза Харпа. — Оскар Гунарсон, шефът на нашата банка, още в началото замина за Лондон и не се е връщал в Рейкявик от три месеца. Но някои от другите още са тук. И знам, че са скътали немалко пари за себе си.

— Кой например? — попита Исак.

— Габриел Орн Бергсон, бившият ми шеф. Докато ме увещаваше да си купя акции в „Одинсбанки“, за да се вдигне цената им на борсата, той вече е разпродавал своите. Когато отпусна рискови заеми на компании в Англия, цялата вина падна върху мен, макар да го предупреждавах да не сключва тези сделки. А когато национализираха банката и възстановиха старата политика, че хора в интимни взаимоотношения не могат да работят заедно, уволниха мен, а не него.

— Явно е душа-човек — подсмихна се Бьорн.

Харпа поклати глава.

— Всъщност, никога не е бил такъв. Беше забавен. Беше преуспял. Но винаги си е бил копелдак.