Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Изгърбения беше сапьор, при това доволно стар, та да знае. Тъкмо сега беше долу в избата и размахваше кирка. И не беше сам — с него работеха останалите от Девето острие и още неколцина войници, които сержант Траншея успя да изкрънка. Всичките бъхтеха каменния под с разни чукове и кирки.

Вятърът запрати дъжд в лицето на Кайл и той потрепери. Според него бяха постъпили много глупаво, като не бяха казали на никого. Не искаме някой да ни отмъкне блясъка на славата, беше рекъл Изгърбения, ухилен като малоумник. Е, всички се ухилиха като малоумници, когато Преследвача изложи плана пред Траншея. Уповаваха се на познанията му, тъй като беше роден от тази страна на Дълбините на търсача, точно както и Кайл. Бяха взели Преследвача преди няколко години по време на придвижването на Гвардията през тази област. Знаеше местните наречия и познаваше преданията. Кайл знаеше, че точно това се очаква от един разузнавач.

Гвардията бе купила него от един набраджански робски керван, за да ги упътва през степите. Но не познаваше южните езици. Неговият народ повече нападаше набраджанците, отколкото да говори с тях.

Кайл придърпа предния край на наметалото по-плътно около себе си. Искаше му се да разбира по-добре и родния език на Гвардията — талийски. Когато Изгърбения, Траншея и Преследвача седнаха и долепиха глави, той се промъкна достатъчно близо до тях, за да подслуша шепота им. Но наречието им бе трудно за разбиране. Трябваше много пъти да премисля думите, преди да започне да ги схваща. Изглежда Преследвача бе успял да съчетае различни сказания: за древния Асцендент, който бил издигнал Хребета и дал началото на Златен век, и за сегашното „Владичество на Нощта“ с неговата погибел. Оттогава той и останалите прекарваха повечето си време под земята, разрушавайки стените и каменния под, като Изгърбения несъмнено мърмореше за проклетия си блясък на славата. Кайл промълви кратка молитва към Отеца Вятър, духа водач на неговото племе. Той съобрази, че ако работата стане, щяха да получат повече блясък, отколкото желаеха.

Отделно бяха всичките „старогвардейски“ съперничества и междуособици. Той изобщо не ги разбираше, въпреки че бе гвардеец почти от една година. Според гвардейското предание неговото, Девето острие, бе едно от най-прочутите, създадено преди век и командвано от чутовния Скинър. Изгърбения отдаваше огромно значение на подобни разкази. Направо подскачаше от крак на крак в желанието си да се докаже пред магьосническия корпус на Гвардията и пред потайните Забулени.

Сега дъждът се усили, примесен с град. Облаците в тъмното небе се търкаляха и мътеха, но нещо привлече погледа на Кайл — движение. Неясни форми пронизваха покривалото от облаци. Крилати изчадия, призовани от Шен на Хребета. Около тях проблясваха ярки теменужени светкавици, но те кръжаха в мързелива спирала. Кайл проточи врат и проследи спускането им. Крилете им бяха обтегнати, а очите им святкаха. Той се помоли на Вятъра крилатите създания да отминат.