Вещиците от Йист Енд [bg]

Дългото отсъствие на Бран Гарднър от местната социална сцена никак не влияеше на популярността му. На собственика на „Феър Хейвън“ му се прощаваха всякакви чудатости, а странностите в поведението му се забравяха след секунди. И разбира се, преобразяването на имението не предизвика никакви коментари. По време на възраждането си „Феър Хейвън“ дни наред остана тъмен и безжизнен, докато в едно ясно утро хората от града установиха, че колонадата на имението е напълно възстановена. След още неделя-две се появиха нови прозорци и покриви. Тук се криеше някаква тайна! Никой не си спомняше в имението да е работил строителен екип. Създаваше се усещане, че „Феър Хейвън“ сякаш е оживяла — изкъртват се старите дъски, сменят се покриви, стените са прясно боядисани — и всичко става без участието на хора.

И така, тържеството се състоя на 30-ти май, неделя, точно на Възпоменателния ден в чест на всички американци, мъже и жени, загинали във войните. Безусловно, няма нищо по-хубаво за отбелязване на начало на лятото в Норт Хемптън от празнуването на годеж в реновирано имение. Тенис кортовете проблясваха в далечината, представлението на океанските вълнички по повърхността на водната шир беше безпрецедентно, а масите преливаха от изискани ястия. Имаше охладени лобстери, огромни и тежки като топки за боулинг, блюда със сладка царевица, няколко килограма черен хайвер, разположен в микроскопични кристални купички със седефени лъжички (към деликатеса не се предлагаше нищо банално, като препечен хляб или сметанов крем, за да не се наруши истинския вкус на хайвера). Връхлетялата сутринта буря, придружена от дъжд, нанесе малки корекции. Спасявайки се от лошото време, гостите се преместиха в балната зала на къщата, оставяйки снежнобелите тенти пусти и самотни на ръба на скалата.