Признаци на живот [bg]

Усети, че нечии ръце я притискат да лежи по гръб, докато тя се мъчеше да се изправи, за да диша по-леко. Главата й се отпусна върху облегалката на гинекологичния стол, залата престана да се върти и дишането й се облекчи. Изведнъж осъзна, че очите й са затворени. Когато ги отвори, видя наведени над себе си лицата на д-р Артър, на жената и на д-р Карпентър.

— Добре ли сте? — я запита последният.

Тя се опита да отговори, но не се чуха думи.

— Ооо — възкликна д-р Артър, — та тя е свръхчувствителна към упойката! — Той бързо й премери кръвното. — Поне то е наред. Слава Богу, че не инжектирах цялата доза!

Мариса затвори очи. Най-после бе спокойна. Продължи да чува някакъв разговор, но той сякаш идваше много отдалеч и не се отнасяше за нея. В същото време усети да я покрива някакво невидимо оловно одеяло. Почувства, че й вдигат краката върху стойките на гинекологичния стол, но това не я смути. Гласовете заглъхваха все повече и повече, чу смях и звуци от радио. Усети инструменти да влизат в нея и чу звук на метал о метал.

Поотпусна се спокойно до момента, когато почувства пристягане ниско в корема, както при менструация. Всъщност това беше болка, но не нормалната болка, а по-скоро притеснение. Опита се да отвори очи, но клепачите й бяха тежки като в нощен кошмар. Последва нова болка, този път достатъчно силна, за да повдигне главата й от облегалката.

Залата се появи пред очите й като през мъгла. Успя да види само горната част от главата на д-р Карпентър, работещ между коленете й. Колпоскопът бе избутан встрани. Сякаш доловил нейния взор, гинекологът повдигна глава. Тръпка на ужас я разтресе. Обърканото от упойката съзнание превърна пред очите й нейния лекар в демон с маска: очите му вече не бяха сини, а черни като оникс и страхотно разкривени. Някаква ръка притисна рамото й назад и главата й отново се отпусна върху облегалката.

Раздираше я силно желание да крещи, но тя го превъзмогна. Някаква част от мозъка й бе съхранила достатъчно разсъдък, та да й напомни, че картините пред очите й са предизвикани от лекарствата. Опита се отново да седне и да хвърли поглед към лекаря, за да се убеди, че всичко е плод на нейното замъглено въображение, но веднага я задържаха чифт ръце. Тя започна да се бори с тези ръце и разстроените й мисли я върнаха в хотелската стая в Сан Франциско, когато трябваше да победи убиеца и да пролее кръв.

Повече не можеше да издържа и закрещя, но не се чу никакъв звук. Стоеше на ръба на пропаст и бавно се хлъзгаше към дъното. Опита да се хване за нещо, но съвсем безуспешно, и потъна в дълбок мрак…