Плясъкът на крилете му [bg]

Последваха описания на безкрайна поредица от битки, които звучаха еднакво; той, разбира се, неизменно побеждаваше. Когато попитах дали при всички тези успехи не е претърпял поне няколко дребни поражения, той ме изгледа, сякаш иска да ми пререже гърлото, а после се засмя — но много странно, по-скоро като лай, все едно не може да държи нищо далеч от веселието и насмешката.

Тези многобройни триумфи на свой ред довели до това, че Боско вече не го следял толкова изкъсо като преди. След поредната грандиозна битка, в която надвил най-големите си врагове, той се измъкнал в настъпилия хаос и се добрал до Испански Лийдс, където получил първата от мозъчните кризи, довели го тук. Станах свидетел на един от тези пристъпи. Те са стряскащи за гледане и явно тежки за понасяне — цялото му тяло се тресе от конвулсии, сякаш се опитва да повърне, но не може. Той настоява, че е бил пратен тук от приятели с известна власт и влияние в Испански Лийдс. Не е нужно да споменавам, че от тези важни благодетели няма и следа. Когато попитах защо не са идвали да го видят, той ми обясни — все едно съм идиотка, — че току-що е пристигнал в Кипър, а разстоянието е прекалено голямо, и те не могат да го изминават редовно, за да го видят. Това голямо разстояние било умишлено избрано, за да бъде той в безопасност.

— От какво? — попитах.

— От всички, които искат да съм мъртъв — отвърна той.

Каза, че пристигнал с придружаващ лекар и писмо за игуменката Олбрайт. Когато го притиснах, обясни, че лекарят се върнал в Испански Лийдс на следващия ден, но преди заминаването си прекарал няколко часа с игуменката. Томас Кейл явно е дошъл отнякъде и може наистина да е имал придружител, който е носел писмо и е говорил с игуменката, преди тя да получи удар. Загубата на писмото и на игуменката изпраща този случай в нещо като чистилище, където се твърди, че некръстените деца чакали през вечността. Предвид насилствената природа на неговите фантазии (макар и не на поведението му, ако трябва да сме честни), изглежда най-мъдрият ход е да го сложим в защитното отделение, докато писмото бъде намерено или игуменката се възстанови достатъчно, за да ни разкаже нещо повече за него. В сегашното положение няма дори на кого да пиша, за да разпитам за него. Това състояние на нещата е незадоволително; не за първи път се губят документи. Вдругиден, като дойде билкарят, ще обсъдим как да облекчим симптомите му. Що се отнася до манията му за величие — по мое мнение, лечението на такива неща отнема дълги години.