Плясъкът на крилете му [bg]

Фаренхайт бил обсебен от вярата си, че съвременният свят трябва да се сблъска с тези три книги така, както може би се е сблъскала с тях първоначалната им аудитория. Ето защо се нагърбил да ги преведе (значителен интелектуален подвиг, който дори хулителите му признават) и да ги публикува под майчината си фамилия като гореспоменатата художествена творба. Кой знае колко би продължила тази любопитна заблуда, ако не била недискретността на господин Фаренхайт в леглото с една млада жена, която се оказала не толкова надеждна, колкото си мислел, и бързо продала историята на един новинарски таблоид, което на свой ред доведе до жалбата на АКОН до този съд и искането им Бунището на Рая да бъде поставено под техен юридически контрол.

В отговор на това искане, Археологическата комисия на Обединените нации получава пълен, но временен контрол върху обекта.

Но искането им да се забрани публикуването на последния „роман“ от трилогията „Лявата ръка на Бога“ — „Плясъкът на крилете му“, в превод на Пол Фаренхайт, е отхвърлено. Публикуването може да продължи, при условие че резюме на тази присъда бъде отпечатано в началото на „Плясъкът на крилете му“. Както на АКОН, така и на Пол Фаренхайт е разрешено да добавят приложение в края на творбата, в което да обяснят позицията си.