Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Извинявай, Лизи. В петък вечер автобусите се движат бавно. Дойдох възможно най-бързо.

Хусейн направи отривист жест и Брайънт пристъпи към младата жена, хвана я за ръката и я отведе навън.

— Тази вечер трябваше да излезем на вечеря с приятели — обясни с глух глас Лизи Расън.

— Може ли да вляза за малко?

— Казвате, че Санди е мъртъв?

Хусейн я заведе в дневната.

— По-добре седнете.

Но Лизи Расън остана права в средата на стаята. От привлекателното лице очите й гледаха с празен поглед. На горния етаж плачът на детето ставаше все по-силен и по-писклив — достатъчно пронизителен, за да счупи стъкло. Хусейн си представи сърдитото му, зачервено личице.

— Как е починал? Той беше здрав. Ходеше да тича почти всеки ден.

— Тялото на брат ви беше намерено по-рано днес в Темза.

— В Темза ли? Санди се е удавил? Но той беше добър плувец. И защо е бил в реката?

Хусейн замълча за момент, а после каза:

— Гърлото му е било прерязано.

Изведнъж плачът спря. Стаята се изпълни с тишина. Лизи Расън се огледа наоколо, сякаш търсеше нещо; празният й поглед минаваше по мебели, книги, семейни фотографии. После тръсна глава.

— Не — изрече тя с уверен глас. — Това не може да бъде.

— Знам, че това е ужасен удар за вас, но ще трябва да ви зададем някои въпроси.

— Гърлото му?

— Да.

Лизи Расън се отпусна тежко в един фотьойл, леко разкрачила дългите си крака. Изведнъж доби тромав и непохватен вид.

— Откъде знаете, че е той? Може да е някой друг.

— Беше идентифициран.

— Идентифициран? От кого?

— От д-р Фрида Клайн.

Докато говореше, Хусейн наблюдаваше лицето на Лизи Расън. Забеляза неволното потрепване, присвиването на устните й.

— Фрида? Миличкият Санди — отрони тихо тя, сякаш говореше на себе си. — Горкият, бедният Санди.

Те чуха бързи стъпки надолу по вътрешната стълба и след миг в стаята влезе едър мъж с открито лице и червеникава коса.

— Сигурно ще се зарадваш, че той най-после заспа. Шона ли беше отвън на входа? — избърбори той на един дъх, но видя Хусейн, видя потресения вид на жена си и млъкна.

— Санди е мъртъв. — Изричайки на глас злокобната вест, Лизи Расън сякаш едва сега повярва на случилото се. Тя вдигна длан към лицето си, притисна устата си, докосна бузата си.

— Тя казва, че гърлото му е било прерязано.

— Мили боже! — възкликна съпругът й. Той се подпря на стената за по-голяма сигурност. — Санди е бил убит?

— Тя твърди това.

Мъжът прекоси стаята, клекна до фотьойла, в който се беше отпуснала жена му, и хвана в огромните си шепи дългите й, елегантни длани.

— Сигурни ли са?

От гърдите й се откъсна глухо, гневно ридание.

— Фрида го е идентифицирала.