Прах [bg]

Марино продължава да ми обяснява, че детектив Сил Мачадо от полицията в Кеймбридж смята, че жената е починала от свръхдоза наркотик.

— А това пък може да е свързано с откаченото самоубийство оня ден — добавя Марино. — Както знаеш, из улиците се продават доста гадни нещица, които създават сериозен проблем наоколо.

— Кое самоубийство?

За съжаление, докато ме нямаше в града и бях болна, бяха станали няколко самоубийства.

— Дизайнерката, която скочи от покрива на кооперацията си в Кеймбридж и разби стъклата на фитнес центъра на първия етаж, където хората още тренирали — отговаря той. — Изглежда, сякаш е избухнала бомба от спагети. Както и да е, те смятат, че може да е свързано.

— Не знам защо.

— Мислят, че може да са виновни гадните наркотици.

— Кои са те?

Разбира се, аз не бях работила по самоубийството. Протягам се към купчината папки на пода до леглото.

— Мачадо. И сержантът и лейтенантът му — казва Марино. — Стига чак до шефовете и комисаря.

Просвам папките на леглото. Трябва да са поне дузина, придружени от доклади за смъртта и снимки, направени от шефа на персонала ми Брайс Кларк. Той ми ги оставяше на терасата всеки ден заедно с продуктите, които бе достатъчно любезен да ми доставя.

— Тревогата е, че може да са същите дизайнерски наркотици или метамфетамини, с други думи — последната версия на гадните тъй наречени соли за баня, които изпълниха улиците тук. Може мадамата, която се самоуби, да ги е взимала. Едната теория е, че Гейл Шиптън, ако тя е мъртвата, е била с някого, взела е кофти дрога и е предозирала, а той е изхвърлил трупа й.

— Това твоята теория ли е?

— Не, по дяволите. Ако ще изхвърляш труп, защо ще го правиш на университетското бейзболно игрище, сякаш го разполагаш там, за да шокираш хората? Това е моето мнение, най-голямата заплаха, за която да се тревожим в наши дни. Направи нещо достатъчно сензационно и ще се озовеш в новините и ще привлечеш дори вниманието на президента на Съединените щати. Мисля, че който е захвърлил трупа на игрището, е подобен откачалник. Прави го заради вниманието и за да се озове в новините.

— Това може да е част от проблема, но вероятно не е всичко.

— Ще ти изпратя няколкото снимки, които Мачадо ми прати.

Дълбокият глас на Марино продължава да бучи в ухото ми. Груб глас, дрезгав и упорит.

— Не трябва да пишеш съобщения, докато шофираш — напомням му, като се протягам към айпада.

— Да бе, ей сега ще си напиша глобата.

— Някакви следи от влачене или друго, което да показва как трупът се е озовал там?

— По снимките ще видиш, че е наистина кално. За съжаление следите от влачене и отпечатъците от стъпки са били измити от дъжда. Но още не съм бил там лично.

Отварям снимките, които Марино тъкмо ми изпрати, и забелязвам подгизналата трева и червената кал до оградата на бейзболното игрище. После увеличавам образа на мъртвата жена, увита в бял чаршаф. Дългата й кестенява коса е спретнато нагласена около младо красиво лице, леко наклонено наляво и лъскаво от дъжда. Платът е увит около гърдите й като хавлия за баня, от онези, с които хората се загръщат, когато си почиват в спа салон.