Снайперистът [bg]
- Автор: Уиткомб Кристофер
- Серия: Джеръми Уолър #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585569X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снайперистът [bg]». Краткое содержание книги:
Джеръми се задави, напълно объркан от това, което усещаше. Течността изригна през ноздрите му в момента, в който направи отчаян опит да предотврати проникването й надолу по трахеята, към сгърчените от липса на кислород дробове. Тялото му започна да се гърчи, ръцете и краката му отчаяно се бореха с белезниците. Течността неумолимо се спускаше надолу към дробовете му, прогонваше въздуха, изключваше гласовете, звуците и светлината…
Пред очите му отново пробягаха образите на близките му. Спомни си странни неща: плюшено мече се спуска надолу по стълбите, миризма на мед и корнфлейкс за закуска…
Стаята грейна с металически блясък, после потъна в непрогледен мрак.
Когато се върна в съзнание, Джеръми с учудване установи, че е напълно почистен и облечен, без никакви белезници. Седеше в старовремско кресло, ръцете му лежаха отпуснати върху облегалките. От тавана висеше полилей в стил ар деко, който обливаше помещението с мека разсеяна светлина. Телевизорът на метър от него работеше, усмихнатата физиономия на Пат Саджак започваше поредното шоу Колелото на късмета, предавано на живо.
Джеръми се огледа, опитвайки се да разпознае мястото. Стените бяха покрити с тапети от брокат, прикрепени към пода и тавана с помощта на месингови лайстни. Хотел, при това скъп, заключи той.
Седмина от всичките тринадесет избраници на ООЗ кротко почиваха, настанени по дивани и удобни кресла. Повечето бяха навели глави и тъпо съзерцаваха пода. Изглеждаха абсолютно разбити, лишени напълно от самоличност и амбиции. До вратата се бяха изправили още двама души — шофьорът пакистанец и мъжът с автомата АК-74.
Джеръми опипа с език вътрешната страна на подутите си устни — просто за да се увери, че не сънува. Инстинктът го караше да скочи на крака и да побегне, но нещо във вида на колегите му избраници сякаш наля олово в краката му. Никой от тях нямаше намерение да си тръгва. Може би знаеха нещо, което не му беше известно…
— Дайте ми едно Р! — обади се един от участниците в телевизионната игра. Асистентката обърна три бели квадрата от думата.
— Обичат го това шибано Р и това си е! — ухили се шофьорът пакистанец.
В помещението изведнъж се появиха двама служители на ООЗ. Размениха няколко думи с пазачите при вратата, след което координаторът на селекцията — дебелак на име Куин, се изправи в центъра на помещението. Проговори навъсено и едновременно с това безразлично, сякаш смаяните лица насреща му бяха просто част от обзавеждането.
— Следва индивидуална акция с неизвестна продължителност — обяви той. — Целта ви ще бъде…
В момента, в който човек си мисли, че най-сетне се е доказал, се оказва точно обратното…
Фаза първа
Алиса скочи на крака, внезапно осъзнала, че никога досега не е виждал заек с джобче на жилетката и часовник, който да вади от него. Изгаряща от любопитство, тя се втурна през полянката след него — точно навреме, за да види как късата му опашка изчезва в една голяма заешка дупка, зееща сред коренищата.
В следващия миг Алиса се шмугна по петите му, без изобщо да помисли как ще се върне обратно.