Под прикритие [bg]

2.

След като Клип напусна ложата, Калвин Джонсън си позволи лека усмивка.

— Предупредих те, че ще бъде странно.

— Наистина беше странно — съгласи се Майрън.

— Свърши ли с хранителната си шоколадова напитка?

Майрън остави кутията.

— Да.

— Хайде. Ела да те приготвим за дебюта.

Калвин Джонсън вървеше плавно с изправен гръб. Беше черен, два и десет, слаб, но не кльощав или непропорционален. Носеше маслиненозелен костюм от „Брукс Брадърс“. Идеално скроен. Идеално завързана вратовръзка. Идеално лъснати обувки. Къдравата му коса оредяваше и правеше челото му прекалено високо и лъскаво. Когато Майрън постъпи в „Дюк“, Калвин завършваше Северна Каролина. Това означаваше, че бе на около тридесет и пет, макар да изглеждаше по-възрастен. Калвин се бе наслаждавал на солидна професионална кариера в продължение на единадесет сезона. Когато преди три години се оттегли, всички знаеха, че ще се озове начело на офиса. Започна като помощник-треньор, продължи нагоре към „Личен състав“, а наскоро бе повишен във вицепрезидент и генерален управител на „Драконите“. Генерални управители, вицепрезиденти, директори и дори старши треньори се огъваха под желязната му воля.

— Надявам се, че нямаш проблеми с всичко това — каза Калвин.

— Защо да имам проблеми?

Калвин сви рамене.

— Играех срещу теб — отговори той.

— Е, и?

— Ти беше най-амбициозният кучи син, пред когото някога съм заставал — каза Калвин. — Беше готов да размажеш нечия глава, за да спечелиш. А сега само ще топлиш пейките на резервите. Как ще го понесеш?

— Ще се справя с това — отговори Майрън.

— Аха.

— Станах по-мек с годините.

Калвин поклати глава.

— Не мисля така — каза той.

— Не?

— Може да мислиш, че си станал по-мек. Може дори да си мислиш, че си прогонил баскетбола от системата си.