Под прикритие [bg]

Клип се поколеба. Дишаше дълбоко, почти затруднено.

— Знам за годините ти с ФБР — каза той накрая. — Без подробности, разбира се. Всъщност без нищо съществено, но достатъчно, за да съм наясно, че имаш опит в подобни истории. Искаме да намериш Грег. Тихичко.

Майрън не каза нищо. Изглежда, работата му под прикритие за ФБР беше най-лошо пазената тайна в Съединените щати. Клип отпи от чашата си. Погледна към пълната чаша на Калвин и после към самия него. Калвин най-после отпи. Клип се обърна към Майрън.

— Грег е разведен сега — продължи Клип. — По принцип си е самотник. Всичките му приятели, по дяволите, всичките му познати са от отбора. Можеш да ги наречеш групата му за подкрепа. Семейството му. Ако някой знае къде е той, ако някой му помага да се крие, трябва да е човек от „Драконите“. Ще бъда откровен с теб. Тези типове са ужасни. Разглезени, капризни примадони, които мислят, че единствената ни цел в живота е да им служим. Но всички те имат едно общо нещо — виждат управата като врага. Ние срещу света и други подобни дивотии. Няма да ни кажат истината. Няма да я кажат и на репортерите. А ако ги приближиш като някой от „паразитите“, няма да говорят и с теб. Трябва да си от играчите. Това е единственият начин да проникнеш сред тях.

— Значи искаш да се присъединя към отбора, за да намеря Грег.

Майрън усети ехото от болката в гласа си. Не го направи нарочно, но видя, че и другите двама го бяха чули. Лицето му се зачерви от притеснение.

Клип постави ръка на рамото му.

— Наистина мислех това, което казах, Майрън. Ти можеше да станеш велик. Един от най-добрите.

Майрън отпи голяма глътка от „Ю-Ху“-то. Нямаше да пие повече.

— Съжалявам, господин Арнстайн. Не мога да ви помогна.

Намръщената гримаса се появи отново.

— Какво?

— Имам си свой собствен живот. Спортен агент съм. Имам клиенти, за които да се грижа. Не мога да изоставя всичко.

— Ще получаваш минималната за играчите заплата. Това са двеста хиляди долара. А до мачовете има само няколко седмици. Ще те задържим дотогава, каквото и да стане.

— Не. Дните ми като спортист свършиха. А не съм и частен детектив.

— Но ние трябва да го намерим. Може да е в опасност.

— Съжалявам. Отговорът е не.

Клип се усмихна.

— Да предположим, че подсладя предложението.

— Не.

— Петдесет хиляди долара само за да подпишеш.

— Съжалявам.

— Грег може да се появи още утре, а ти ще си запазиш парите. Петдесет бона. Плюс дял от парите от мачовете.

— Не.

Клип се отпусна назад. Вторачи се в питието си, натопи пръст в него и го разбърка. Гласът му беше спокоен.