Тебеширения човек [bg]

Отнякъде, сякаш от безкрайно далеч, продължаваха да се носят бумтяща музика и възбудени, весели гласове. Писъците на момичето бяха спрели. То лежеше безмълвно и неподвижно и дори тихите хриптения на дишането му все повече отслабваха.

− Еди, искам да се съсредоточиш. Става ли?

− Добре.

Взрях се в Бледия човек, а той свали колана от дънките си. Беше дълъг колан, прекалено дълъг за мършавата му талия, и имаше пробити допълнителни дупки, за да му става. Странно е какви неща забелязва човек в подобни ситуации. Забелязах още, че сандалът на Момичето от въртележката е паднал. Беше от пластмаса, розова и лъскава като желе. Мина ми през ум, че навярно няма да й е нужен повече, след като кракът й е почти прерязан надве.

− Още ли си с мен, Еди?

− Да.

− Почти приключихме. Чудесно се справяш.

Бледия човек обви бедрото на момичето с колана и го стегна здраво. Беше силен, много по-силен, отколкото изглеждаше. Почти веднага усетих как кръвотечението намалява.

− Готово — погледна ме той. — Вече можеш да пуснеш.

Бавно отдръпнах ръце. Сега, когато напрежението бе изчезнало, те започнаха да треперят. Обвих ги около себе си и ги стиснах под мишниците си.

− Тя ще се оправи ли?

− Не знам. Надявам се да успеят да спасят крака й.

− Ами лицето? — прошепнах.

− Него ли гледаше по-рано, Еди?

Отворих уста да отговоря, но се спрях. Нещо в тези бледосиви очи ме сковаваше. Гласът му по някаква причина също вече не звучеше приятелски.

Тогава той отмести взор и каза тихо:

− Тя ще оживее. Това е най-важното.

В този момент над главите ни проехтя тътнеща гръмотевица и започнаха да падат едри капки дъжд.

Тогава за пръв път осъзнах как нещата могат да се преобърнат само за миг и всичко, което сме имали за даденост, да стане на пух и прах. Навярно затова и взех онова нещо. За да се заловя за него. Да го пазя. Поне така си казах тогава.

Но предполагам и това, както много други неща, които си казваме — все едно дали сме деца, или възрастни — е било просто поредната миризляшка история.

Местните вестници ни изкараха герои. Заведоха господин Халоран и мен обратно в лунапарка и ни направиха снимка заедно.

Колкото и невероятно да беше, хората от въртележката се бяха отървали само със счупени крайници, охлузвания и синини. Неколцина от стоящите наблизо бяха получили порезни рани, нуждаещи се от шевове, както и пукнати кости и ребра, причинени от тълпата при паническото бягство.