Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Поне засега нямаше други врагове, срещу които да се бият. Младата жена с кестеняви къдрици постепенно дойде на себе си, сякаш се съвземаше от транс. Площадчето бе станало неузнаваемо тихо — претъпкана от мъртъвци костница, над която се стелеше задушлив мирис на барут и тежка смрад на съсирена кръв. Бойците се поздравяваха един друг и я наблюдаваха подозрително, сякаш се бояха от спасителката си. Един от тях пристъпи към нея, навярно за да й благодари за помощта, ала изведнъж забави крачка и свърна настрани, сякаш в последния момент се сети, че трябва да отиде другаде. Кайку ги виждаше как спорят тихо кой трябва да бъде удостоен с честта да я поздрави за победата, ала обстоятелството, че никой не изяви желание да направи това, бе повече от красноречиво. Богове, дори и сега тя си оставаше Различна за тях!
— Трябва да тръгваме — рече Фаека, която се беше приближила неусетно до нея. Когато Кайку не й отговори, Сестрата сложи нежно ръка на рамото й.
Кайку измънка нещо под нос, ала не помръдна. Демонът на покварата, който се спускаше по хълма, се приближаваше застрашително към тях, а траурните му стенания предхождаха дрезгавия грохот на разрухата, която сееше по пътя си.
— Трябва да тръгваме — повтори Фаека тихо, но настойчиво, и Кайку осъзна, че в очите й напират сълзи — сълзи на гняв и разочарование. Тя ги избърса с опакото на дланта си и се отдалечи с натрапчивото чувство, че отчаяната война, която водеха за родината си, се бе преобърнала из основи, и то не в тяхна полза.
Втора глава
Мостът Сасако се намираше на около петдесет километра югозападно от Джурака и свързваше двата бряга на река Кеспа като част от големия Път към префектурите. Теренът беше хълмист и обрасъл с дървета почти до самите речни брегове, а шосето лъкатушеше покрай големи гористи участъци, които бяха осигурявали перфектни условия за засади на разбойниците и крадците, нападащи търговските кервани. Самият мост представляваше скрито съкровище — изящна бяла арка, поддържана от разположени ветрилообразно колони, които се издигаха от центъра на реката досущ като спиците на гигантски колела. Мостът бе построен от изключително твърдо дърво, което почти не се бе износило с годините, и филигранните резби и оброчните пиктограми върху колоните и парапетите все още си личаха ясно след многобройните столетия, макар и повечето от сцените, персонажите и зверовете, които изобразяваха, да бяха известни само на учените.
Сега, след изтеглянето от Джурака, мостът Сасако се бе превърнал в ключова точка в удържането на източния фронт срещу армиите на Чаросплетниците.
Привечер започна да вали и не след дълго палатките на имперската армия подгизнаха. Понеже мостът Сасако отдавна бе предвиден като място за отстъпление при евентуално падане на Джурака, бяха взети своевременни мерки за изграждането на дефанзивна инфраструктура. Бяха издигнати стени от дървени колове и наблюдателни кули, а в пазвите на околните хълмове лежаха скрити топове и мортири1.
Мостът Сасако беше единственото място, където някоя армия можеше да прекоси Кеспа, освен ако не искаше да измине деветдесетте километра на юг до моста Юпи — който бе охраняван по същия начин, — или да отиде още по на юг, в блатата, където град Фос се извисяваше над Арката на Лотуса. Ако вещерите настъпваха — а те без съмнение правеха точно това, — щяха да се опитат да минат оттук.
Кайку стоеше в Пойната къща, построена на хребета на гористия хълм, и се взираше в хълмовете, издигащи се от двете страни на реката. Бродираните паравани бяха разположени така, че да пропускат прохладния ветрец от изток, а бледата луна Нерин къпеше всичко наоколо в призрачно зеленото си сияние. Фенерите проблясваха сред клоните, издавайки наличието на скрития под балдахина от зеленина лагер. Кеспа, която се виждаше едва-едва заради застъпващите се възвишения, течеше бавно от езерото Азлея на север към блатистите земи на юг и океана отвъд тях. Въздухът бе изпълнен с неуморимото ромолене и съскане на дъждовните капки, а насекомите се бяха изпокрили и не издаваха нито звук.
1
Мортира — артилерийско оръдие с широка цев, използвано в миналото. — Бел. прев.