Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
— Добре тогава. — Мадлин го беше притеснила, а каква вина носеше той за нейните тревоги? — Какво ни е приготвила мисис Форсайт?
— Не е кой знае какво с тая тълпа, дето я храним долу — отвърна ханджията с явно облекчение. — Прекрасна агнешка яхния с бял хляб и пита стилтънско сирене. Ще искате ли греяно вино?
— Да, ако обичате. — Мадлин едва изчака мистър Форсайт да свърши с дежурния поклон и да затвори вратата след себе си, скочи на крака и започна да крачи из стаята. — Благородникът е татко! — извика тя.
— О, Мади, няма как да си сигурна — помъчи се да я утеши Елинор.
— Че кой друг може да е?
— Трябва да е друг, защото помисли: откъде ще вземе Магнус десет хиляди лири?
— Папа ми каза, че има план, с който да върне нещата на мястото им. Той знае само да играе хазарт.
— И да разбива сърцето ти — промърмори Елинор.
Мадлин вдигна вежди. Елинор рядко се изказваше с такава категоричност, а досега към Магнус беше проявявала единствено най-голямо уважение.
— Май драматизираш. — Мадлин се опита да заглади нещата с хумор.
— Може би, но то е защото баща ти толкова пъти те е наранявал с безразличието си. Ти си като костенурките, които подават глава от черупките си, само когато не ги грози опасност.
— Страхливка ли ме наричаш? — Мадлин се разкъсваше между изумлението и неверието.
— Само щом става дума за любов, скъпа братовчедке. — Елинор прехапа устни. — Но те моля за извинение. Нямах право да говоря така за баща ти. Той прояви голямо благоволение, като ни позволи да останем заедно толкова много години. Но да те проиграе! — Възмущението й отново се разрази. — Какъв срам!
— Но не му го каза, нали?
Елинор се изчерви виновно.
— О, не! Така си наляла още масло в огъня! Възприел е думите ти като предизвикателство. Разбира се, че ще участва в Играта на века. — Но Мадлин не знаеше какво да мисли за обвинението на Елинор в малодушие. Не се беше имала за неуязвима срещу стрелите на Амур. Ха, че само преди някакви си четири години се отдаде с цялото си сърце и душа на човек, който беше прочут зестрогонец. Несъмнено това беше смела постъпка.
Но в такъв случай защо съвестта я гризеше? Значеше ли това, че Елинор е имала право?
— Забрави това, което ти казах преди малко — помоли я Елинор. — Нямах право да ти говоря така.
— Вече забравих.
Това щеше да е вярно, ако Мадлин не знаеше, че Елинор е говорила с истинска загриженост, надхвърляща далеч границите на обикновеното родство. Братовчедките бяха по-близки от сестри, защото можеха да разчитат единствено една на друга. Сега Мадлин си даде сметка, че е подценявала схватливостта на Елинор.
До слуха им долиташе шумотевицата отдолу.
— Кой е тоя мистър Ръмбилоу и защо му е да наема такава сган за охрана на приема? — попита Мадлин.
— Не знам, но може би е почтен човек. — Елинор застана пред огъня и простря наметките им да съхнат.
— Както много комарджии, докато не загубят всичко и не почнат да бягат от кредиторите си. — Мадлин неспокойно прокара ръка през косата си. — Дали и аз ще бъда сред тях?
Елинор се изправи и постави ръце на кръста си.
— Лорд Кемпиън би могъл да ни помогне — каза тя.
Мадлин затаи дъх при изричането на името му на висок глас.
— Не.
— Все си мислех, че ще те последва — продължи Елинор с несвойствена за нея настойчивост.
— Но не го направи.
— Нямаше как. Блокадата на Наполеон ни откъсна от света…
— Винаги си го харесвала. — Думите на Мадлин прозвучаха като обвинение.
— Да, харесвах го. Той бе толкова любезен. Но ти го обичаше! — В очите на Елинор проблесна гняв — нещо, което се случваше много рядко.
— Това е минало. Всъщност какво обсъждаме Гейбриъл? — Мадлин си придаде весел вид и изчурулика: — Доколкото знам вече е женен с три деца, а четвърто е на път.
— Не е — категорично отсече Елинор.
— Не е. И Мадлин не го вярваше, най-вече защото подобна мисъл й се струваше непоносима.
— Всеки път, когато се натъкнех на вас двамата, вие се целувахте и… Мади, страх ме беше за добродетелта ти! — заяви Елинор с неприсъща за нея откровеност.
Мадлин потръпна от неудобство.
— Когато се събирахте, ти го желаеше толкова силно, че аз буквално — Елинор описа неясен кръг с ръка — надушвах страстта, която витаеше във въздуха.
— Ти пък какво знаеш за страстта? — Мадлин направи някакъв уж пренебрежителен жест.
— Знам, ще решиш, че съм лицемерна превземка, но ако знаеш колко мразех да съм ти компаньонка тогава! Трябваше непрекъснато да те придружавам, а ти все гледаше да се отървеш от мен и ми намираше всякакви абсурдни занимания, за да се промъкнеш в градината и да се… целуваш. — Елинор вирна предизвикателно брадичка. — И, боя се, далеч не беше само това.